Home НОРМАТИВНА УРЕДБА ЗАКОН ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ Глава IV.

Глава IV. ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКА ПРАКТИКА

Глава четвърта.
ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКА ПРАКТИКА
Чл. 25. (1) Ветеринарномедицинска практика се осъществява от ветеринарни лекари, регистрирани от РВМС, на чиято територия практикуват.
(2) Изискванията за ветеринарномедицинска практика се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.
Чл. 26. (1) Ветеринарномедицинска практика се осъществява на територията на един ветеринарен участък във:
1. ветеринарна клиника (лечебница);
2. ветеринарна амбулатория (кабинет);
3. ветеринарна лаборатория.
(2) За лечение на животни компаньони, спорт ни коне, ловни кучета и декоративни животни не се прилага изискването за осъществяване на ветеринарномедицинска практика в един ветеринарен участък.
(3) Изискванията към обектите по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 25, ал. 2.
Чл. 27. (1) Министърът на земеделието и горите по предложение на генералния директор на НВМС със заповед утвърждава списък на ветеринарните участъци.
(2) Списъкът по ал. 1 съдържа областта, седалището на ветеринарния участък и включените в него населени места.
(3) Данните по ал. 2, данните на ветеринарните лекари, които упражняват ветеринарномедицинска практика, и данните от личните им щемпели се вписват в регистър на НВМС.
Чл. 28. (1) Ветеринарните лекари, които искат да осъществяват ветеринарномедицинска практика, подават заявление до директора на съответната РВМС, което съдържа името на ветеринарния лекар, данните от документа за самоличност, постоянния адрес, адреса и вида на обекта по чл. 26, ал. 1 и седалището на ветеринарния участък.
(2) Към заявлението се прилагат:
1. диплома за ветеринарномедицинско образование;
2. декларация, че лицето не е лишено от право да упражнява ветеринарномедицинска професия;
3. копие от документа за право на собственост или право на ползване на обекта;
4. копие от акта за въвеждане в експлоатация на обекта, издаден по реда на Закона за устройство на територията.
(3) Чужденци от трети страни, които желаят да осъществяват ветеринарномедицинска практика в страната, прилагат към документите по ал. 2 и копие от документа, с който им е разрешено пребиваване в Република България, както и документ по чл. 18, ал. 4.
(4) Директорът на РВМС в тридневен срок от подаване на заявлението определя със заповед комисия, която проверява представените документи и съответствието на обекта, посочен в заявлението, с ветеринарномедицинските изисквания, определени с наредбата по чл. 25, ал. 2.
(5) В комисията по ал. 4 се включват и представители на професионалните организации на практикуващите ветеринарни лекари.
(6) В случай на непълноти в представените документи и/или несъответствие на обекта с ветеринарномедицинските изисквания комисията писмено уведомява заявителя и определя срок за отстраняването им.
(7) Комисията представя на директора на РВМС становище за резултатите от извършената проверка с предложение за регистрация или за отказ.
Чл. 29. (1) Когато в срока по чл. 28, ал. 6 нередностите не бъдат отстранени, директорът на РВМС мотивирано отказва регистрацията.
(2) Отказът по ал. 1 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.
Чл. 30. (1) В 14-дневен срок от подаване на заявлението директорът на РВМС вписва лицето в регистър и издава удостоверение за регистрация по образец. Срокът спира да тече в случаите по чл. 28, ал. 6.
(2) Регистърът по ал. 1 съдържа:
1. име на лицето и постоянен адрес;
2. наименование на ветеринарния участък, адрес и вид на обекта, в който се осъществява ветеринарномедицинската практика;
3. номер и дата на издаване на удостоверението за регистрация;
4. уникален регистрационен номер на ветеринарния лекар;
5. промени във вписаните обстоятелства по т. 1 и 2;
6. дата на заличаване на регистрацията.
Чл. 31. (1) В Централното управление на НВМС се води национален регистър, който съдържа данните от регистрите на РВМС по чл. 30.
(2) Промените в регистъра се извършват в 7-дневен срок от настъпването им.
Чл. 32. При промяна на обстоятелство по чл. 30, ал. 2, т. 1 ветеринарният лекар в 7-дневен срок писмено уведомява директора на РВМС, който отразява промяната в регистъра, обезсилва издаденото удостоверение и издава ново удостоверение за регистрация.

Чл. 33. (1) При промяна на обстоятелство по чл. 30, ал. 2, т. 2 ветеринарният лекар в едномесечен срок подава заявление за извършване на нова регистрация по реда на чл. 28, като прилага издаденото удостоверение.

(2) Когато промяната по ал. 1 не е свързана с регистрация в друга РВМС, директорът обезсилва удостоверението, издава ново и отразява промяната в регистъра.

(3) Когато промяната по ал. 1 води до регистрация в друга РВМС, директорът уведомява директора на РВМС, където е извършена предходната регистрация, за обезсилването на удостоверението.

Чл. 34. (1) Извън случаите по чл. 32 и 33 регистрацията се заличава и удостоверението се обезсилва:

1. по писмено искане на ветеринарния лекар;

2. при смърт на лицето;

3. при поставяне под запрещение;

4. при лишаване на лицето от право да упражнява ветеринарномедицинска професия;

5. при трайна невъзможност на лицето да осъществява дейността по предписание на здравните органи;

6. при груби или системни нарушения на изискванията на този закон.

(2) В случаите по ал. 1, т. 6 заповедта може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

Чл. 35. (1) Изпълнението на мерките по държавната профилактична програма по чл. 118, ал. 1 и издаването на ветеринарномедицински документи за придвижване на животни на територията на страната се осъществяват от регистрираните във ветеринарния участък ветеринарни лекари.

(2) За извършване на дейностите по ал. 1 директорът на РВМС ежегодно сключва договори с регистрираните ветеринарни лекари.

(3) Контролът върху дейността на ветеринарните лекари по ал. 1 се осъществява от ветеринарни лекари от НВМС, определени със заповед на генералния директор.

Чл. 36. (1) Ветеринарните лекари, които осъществяват ветеринарномедицинска практика, трябва да имат личен щемпел по образец, утвърден от генералния директор на НВМС.

(2) Ветеринарният лекар представя отпечатък от личния щемпел в РВМС.

Чл. 37. (1) Ветеринарните лекари, които упражняват ветеринарномедицинска практика:
1. предприемат ограничителни мерки и уведомяват незабавно РВМС и кмета на общината и кметството при съмнение или възникване на епизоотии и/или при поява на масова смъртност на животни;

2. изпълняват разпорежданията на НВМС за профилактика, ограничаване и ликвидиране на епизоотии и други масови болести;

3. вписват в дневника на животновъдния обект:

а) дата на извършените манипулации с ВМП;

б) наименование, партиден номер, срок на годност и карентен срок на ВМП;

4. уведомяват собствениците на животни за карентните срокове на ВМП или на медикаментозни фуражи за здравните последици при неспазването им;

5. водят амбулаторен дневник по образец;

6. изпращат периодично до РВМС сведения и протоколи по образци;

7. представят при поискване на ветеринарните лекари от НВМС водената от тях документация;

8. представят в НВМС доклад по образец за предполагаеми и сериозни или неочаквани неблагоприятни реакции и неблагоприятни реакции при хората и животните след употреба на ВМП;

9. поставят на видно място в обектите по чл. 26, ал. 1 ценоразпис за ветеринарномедицинските услуги и работно време;

10. уведомяват незабавно кмета на общината, кметството и РВМС за установени нарушения при трупосъбиране и загробване на животни;

11. спазват изискванията при употреба на хормонални продукти, бета-антагонисти и тиреостатици и/или други ВМП и субстанции върху продуктивни животни за терапевтични и зоотехнически цели;

12. извършват аутопсии на животни и изпращат материали за лабораторни изследвания при необходимост от уточняване на диагноза;

13. използват като помощници при осъществяване на ветеринарномедицинската си практика само лица с ветеринарномедицинско образование;

14. издават предписания;

15. водят регистър по образец, утвърден от генералния директор на НВМС, на обслужваните от тях животновъдни обекти;

16. спазват изискванията за ветеринарномедицинска практика.

(2) Данните от регистъра по ал. 1, т. 15 се предоставят на НВМС.

Чл. 38. (1) Ветеринарните техници упражняват ветеринарномедицинска практика само под контрола на ветеринарен лекар.

(2) Ветеринарните техници имат право да извършват:

1. манипулации, предписани от ветеринарния лекар, под чийто контрол работят;

2. вземане на проби за лабораторно изследване;

3. нормално и ортопедично подковаване;

4. изкуствено осеменяване на животни;

5. дезинфекция, дезинсекция, дератизация и дезодорация на обекти и девастация на пасища и терени - след завършен специализиран курс.

(3) Ветеринарните техници:

1. уведомяват незабавно ветеринарния лекар, под чийто контрол работят, или съответната РВМС при съмнение или възникване на епизоотии и/или при поява на масова смъртност на животни;

2. спазват и изпълняват указанията на контролните органи в областта на селекцията и репродукцията при извършване на изкуствено осеменяване на селскостопански животни.

Чл. 39. Директорът на РВМС писмено уведомява кметовете на общините за ветеринарните лекари, регистрирани за упражняване на ветеринарномедицинска дейност на територията на общината.

Чл. 40. При отсъствие регистрираният ветеринарен лекар е длъжен да постави уведомление на видно място за периода на отсъствието си и за регистрирания ветеринарен лекар, който го замества.

Чл. 41. (1) Когато във ветеринарен участък няма регистриран ветеринарен лекар, генералният директор на НВМС сключва граждански договор с ветеринарен лекар или ветеринарен техник за осъществяване на ветеринарномедицинска дейност в този участък.

(2) Когато в участъка по ал. 1 се регистрира ветеринарен лекар, гражданският договор по ал. 1 се прекратява.

Чл. 42. При прилагане на задължителните мерки по чл. 118, ал. 1 НВМС осигурява необходимите средства за тяхното изпълнение в рамките на утвърдените за целта средства по бюджета.

Чл. 43. (1) Когато ветеринарните лекари по чл. 35, ал. 3 установят нарушения на регистрирания ветеринарен лекар, в зависимост от вида и тежестта им предприемат заедно или поотделно следните мерки:

1. дават предписания;

2. спират временно осъществяването на ветеринарномедицинската практика до отстраняване на нарушенията.

(2) Актът, с който е наложена мярка по ал. 1, може да се обжалва по реда на Закона за административното производство. Обжалването не спира изпълнението.

Чл. 44. След изтичане на една година от влизането в сила на акта за заличаване на регистрацията ветеринарният лекар има право да подаде заявление за регистрация по общия ред.

Чл. 45. Националната ветеринарномедицинска служба може да възлага на ветеринарни лекари извън системата й изпълнението на определени функции за предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на болести по животните и за оказване на ветеринарномедицинска помощ при кризи.

Чл. 46. Ветеринарните лекари членуват в национална съсловна организация, която се урежда с отделен закон.