Home НОРМАТИВНА УРЕДБА ЗАКОН ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ Глава IX.

Глава IX. ДЪРЖАВЕН ВЕТЕРИНАРНО-САНИТАРЕН КОНТРОЛ

Глава девета.
ДЪРЖАВЕН ВЕТЕРИНАРНО-САНИТАРЕН КОНТРОЛ
Раздел i.
Условия и ред за осъществяване на държавен ветеринарно-санитарен контрол

Чл. 220. (1) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява държавен ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК) на:

1. животните, предназначени за клане;

2. суровините и храните от животински произход;

3. страничните животински продукти;

4. продуктите, получени от странични животински продукти;

5. генетично модифицираните организми като продукти или съставка на храни от животински произход.

(2) Държавният ветеринарно-санитарен контрол по ал. 1 има за цел да:

1. предотврати възникването на опасност за здравето на хората, свързана с консумация на суровини и храни от животински произход;

2. контролира вида, състава и безопасността на суровините и храните от животински произход, страничните животински продукти и продуктите, получени от тях;

3. предотврати разпространението на заразни болести по животните.

Чл. 221. Държавният ветеринарно-санитарен контрол се осъществява:

1. в обектите за производство, търговия и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход;

2. по отношение на условията за транспортиране и превозните средства, с които се транспортират обектите по чл. 220, ал. 1;

3. в обектите за производство на продукти, получени от странични животински продукти;

4. в местата за провеждане на изложби на суровини и храни от животински произход.

Чл. 222. (1) Държавният ветеринарно-санитарен контрол се извършва от ветеринарни лекари по чл. 8, ал. 1 чрез:

1. проверки и анализ на:

а) информацията от хранителната верига на база на ветеринарните и/или други документи за съответствие с обектите по чл. 220, ал. 1, които придружават;

б) резултатите от предкланичния и следкланичния преглед;

2. проверка на:

а) спазването на изискванията за защита и хуманно отношение към животните;

б) идентификацията и здравословното състояние на животните, предназначени за клане;

3. инспекции:

а) за спазване на ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при производство, транспортиране, търговия и пускане на пазара на обектите по чл. 220, ал. 1, т. 2 - 4;

б) на суровини и храни от животински произход за наличие на остатъци от опасни за здравето на хората и животните ВМП, растежни стимулатори и на замърсители от околната среда;

4. вземане на официални проби от суровини и храни от животински произход, от продукти, получени от странични животински продукти, и от производствената среда за лабораторни изследвания за микробиологично замърсяване;

5. извършване на експертиза на суровини и храни от животински произход.

(2) Освен дейностите по ал. 1 официалните ветеринарни лекари извършват и:

1. одити на изпълнението на въведените добри практики за производство и търговия с храни от животински произход в обектите по чл. 7, ал. 2, т. 5 и на процедурите, основани на системата за самоконтрол;

2. изпращане на пробите по ал. 1, т. 4 в акредитирани лаборатории на НВМС.

(3) Честотата на инспекциите по ал. 1, т. 3 и ал. 2 се определя от официален ветеринарен лекар, определен от директора на РВМС, в зависимост от:

1. вида и количеството на произвежданите и/или съхраняваните в контролирания обект суровини и храни от животински произход и продукти, получени от странични животински продукти;

2. оценката на степента на риска на всички етапи от производството и пускането на пазара на произвежданите суровини и храни от животински произход и продукти, получени от странични животински продукти;

3. представените гаранции от собственика на контролирания обект или негов представител по изпълнението на добрите практики за производство и търговия с храни от животински произход в обектите по чл. 7, ал. 2, т. 5 и процедурите, основани на системата за самоконтрол.

(4) Официалните ветеринарни лекари отразяват резултатите от проверките и инспекциите по ал. 1 в протоколи, а от одитите по ал. 2, т. 1 - в доклади.

(5) Ветеринарните инспектори отразяват резултатите от проверките и инспекциите по ал. 1 в протоколи и ги представят на официалните ветеринарни лекари.

(6) Централното управление на НВМС при поискване уведомява управителните съвети на съответните браншови организации за резултатите от проверките по ал. 1.

Чл. 223. Специфичните изисквания за осъществяване на официален контрол върху суровини и храни от животински произход се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.

Чл. 224. (1) При осъществяване на ДВСК ветеринарните лекари имат право:

1. на свободен достъп в обектите, които контролират;

2. на достъп до необходимата документация, която се отнася до произхода, вида и количеството на суровините и готовия продукт, до всички документи, които придружават суровините и готовия продукт, както и да получават копие от документите, свързани с дейността, която контролират;

3. да изискват съдействие от собствениците или ползвателите на обектите или техни представители;

4. да предприемат незабавно, дори и без съгласието на лицата по т. 3, необходимите мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болести по животните, зоонози и токсикоинфекции при хората;

5. да вземат безвъзмездно в необходимите количества официални проби.

(2) Официалните ветеринарни лекари, освен правата по ал. 1:

1. издават ветеринарномедицински документи по образец;

2. разпореждат унищожаване на негодни за консумация суровини и храни от животински произход;

3. определят и контролират начините на обезвреждане, оползотворяване или унищожаване на условно годни суровини и храни от животински произход;

4. удължават или намаляват при необходимост срока на годност на суровини и храни от животински произход;

5. спират дейността на обектите по чл. 221, т. 1, 3 и 4 при неплащане на таксите, определени в тарифата по чл. 14, ал. 2.

Чл. 225. (1) При осъществяване на ДВСК ветеринарните инспектори:

1. уведомяват незабавно официалния ветеринарен лекар при съмнение за поява на заразна болест;

2. водят документация, свързана с осъществяване на дейността им;

3. пазят в тайна информацията, получена при осъществяване на дейността им;

4. поставят или контролират поставянето на здравната маркировка върху труповете на за кланите животни;

5. участват в обучение за повишаване на квалификацията.

(2) Официалните ветеринарни лекари, освен задълженията по ал. 1, т. 2 - 5:

1. уведомяват незабавно директора на съответната РВМС при съмнение за поява на заразна болест;

2. съдействат на органите на Министерството на здравеопазването при възникване на опасност за здравето на хората;

3. поставят личния си щемпел при издаване на ветеринарномедицински документи;

4. одобряват и контролират изпълнението на програмите за обучение на персонала в обектите, подлежащи на техен контрол.

Чл. 226. Оценяването на проектите за изграждане или реконструкция на обектите по чл. 7, ал. 2, т. 5 и обектите по чл. 229, ал. 1 се извършва по реда на чл. 142 от Закона за устройство на територията и в съответствие с изискванията към тях, определени с наредбите по чл. 59 и чл. 66, ал. 2.

Чл. 227. (1) Ползването на обектите по чл. 226 се разрешава по реда на чл. 177 от Закона за устройство на територията.

(2) Когато обектът подлежи на приемане от държавна приемателна комисия, в нейния състав се включва представител на ДВСК.

(3) Когато обектът не подлежи на приемане от държавна приемателна комисия, въвеждането му в експлоатация се извършва след представяне на становище от съответната РВМС.

Чл. 228. Производството и търговията със суровини и храни от животински произход, предназначени за консумация от хора, се извършват в обекти, регистрирани по реда на чл. 12 от Закона за храните.

Чл. 229. (1) Производството, търговията и пускането на пазара на суровини и храни от животински произход, непредназначени за консумация от хора, и на продукти, получени от странични животински продукти, се извършват в обекти, регистрирани в РВМС.

(2) Лице, което иска да осъществява дейност по ал. 1, подава до директора на РВМС заявление по образец, към което прилага:

1. удостоверение за актуално състояние на заявителя;

2. копие от акта за въвеждане в експлоатация на обекта, издаден по реда на Закона за устройство на територията;

3. копие от документа за правото на собственост или правото на ползване за обекта;

4. документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(3) В 7-дневен срок от подаване на заявлението директорът на РВМС определя със заповед комисия, която проверява документите по ал. 2 и извършва проверка на обекта за съответствието му с представената документация и с ветеринарномедицинските изисквания, определени с наредбата по чл. 66, ал. 2, както и на технологичната документация за производството и системата за самоконтрол, и изготвя протокол по образец.

(4) При непълнота или нередовност на документите по ал. 2 комисията писмено уведомява заявителя и му определя срок за отстраняването им.

(5) В 30-дневен срок от подаване на заявлението или от изтичане на срока по ал. 4 директорът на РВМС регистрира обекта и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията.

(6) Отказът по ал. 5 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

Чл. 230. За регистрация на обекти по чл. 229, ал. 1, в които се извършва само съхранение и/или пускане на пазара на суровини и храни от животински произход, непредназначени за консумация от хора, и на продукти, получени от странични животински продукти, не се изисква технологична документация за производство.

Чл. 231. (1) Обектите по чл. 229, ал. 1 получават ветеринарен регистрационен номер, който се вписва в удостоверението за регистрация.

(2) Регистрацията на обектите по ал. 1 е безсрочна.

Чл. 232. Обектите по чл. 229, ал. 1 се вписват в регистър на РВМС, който съдържа:

1. номер и дата на издаване на удостоверението за регистрация;

2. ветеринарен регистрационен номер на обекта;

3. име/наименование и адрес/седалище на собственика или ползвателя на обекта;

4. вид, предмет на дейност, капацитет и местонахождение на обекта;

5. промени в обстоятелствата по т. 3 и 4;

6. номер и дата на акта за заличаване на регистрацията.

Чл. 233. В НВМС се води национален регистър на обектите по чл. 229, ал. 1, който се състои от регистрите на РВМС.

Чл. 234. (1) Регионалните ветеринарномедицински служби изготвят и съхраняват досиета на регистрираните обекти по чл. 229, ал. 1.

(2) Досиетата се съхраняват за срок три години от датата на прекратяване на дейността на обекта.

Чл. 235. (1) При въвеждане на нови дейности, промяна на технологията на производството, оборудването или при основно преустройство на сградния фонд в обект по чл. 229, ал. 1 собственикът или ползвателят на обекта в 7-дневен срок подава заявление по реда на чл. 229, ал. 2 - 5.

(2) При промяна на собственика или ползвателя на обекта новият собственик или ползвател в 7-дневен срок подава заявление до директора на РВМС, към което прилага документа, удостоверяващ промяната.

(3) В случаите по ал. 2 се издава ново удостоверение за регистрация, без да се прилага процедурата по чл. 229, ал. 2 - 5.

Чл. 236. (1) Регистрацията на обектите по чл. 229, ал. 1 се заличава и удостоверението се обезсилва със заповед на директора на РВМС:

1. по искане на собственика или ползвателя на обекта;

2. при промяна на предназначението на обекта;

3. при груби или системни нарушения на нормативните изисквания;

4. при системни нарушения на хигиенните изисквания и на системата за самоконтрол, констатирани от органите на ДВСК;

5. при неизпълнение на принудителна административна мярка;

6. при системно възпрепятстване на ветеринарните лекари при осъществяване на контролната им дейност.

(2) Когато в срок до три месеца от издаването на удостоверението за регистрация по чл. 229, ал. 5 ветеринарните лекари установят, че не се прилагат процедурите, основани на системата за самоконтрол, директорът на РВМС заличава регистрацията на обекта.

(3) Заповедта по ал. 1, т. 3 - 6 и ал. 2 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

Чл. 237. Изнасяне за трети страни на суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, се извършва само от обекти:

1. получили ветеринарен регистрационен номер;

2. които отговарят на изискванията на страната, за която е предназначена пратката.

Чл. 238. (1) За издаване на сертификат или друг документ износителят подава заявление до директора на РВМС, в което посочва:

1. страната, за която е предназначена пратката;

2. вида и количеството на суровините и храните от животински произход, страничните животински продукти и продуктите, получени от тях;

3. ветеринарния регистрационен номер и наименованието на обекта, от който се изнася пратката;

4. граничния контролно-пропускателен пункт, през който се осъществява изнасянето;

5. допълнителни изисквания към продукта на страната, за която се изнася.

(2) Официалният ветеринарен лекар, контролиращ обекта, или негов помощник присъства при товаренето на пратките, предназначени за изнасяне.

(3) След натоварването на пратката ветеринарният лекар по ал. 2 издава сертификат и/или друг документ, върху който се поставят печатът на съответната РВМС, щемпелът на официалния ветеринарен лекар и печатът с ветеринарния регистрационен номер на обекта.

(4) След издаване на документите по ал. 3 официалният ветеринарен лекар уведомява официалния ветеринарен лекар на ГИВП, през който пратката напуска страната.

Чл. 239. Вредите, причинени от непълна или невярна информация по чл. 238, ал. 1, са за сметка на износителя.

Чл. 240. (1) При извършване на експертиза на партида суровини и храни от животински произход или продукти, получени от странични животински продукти, ветеринарният лекар:

1. проверява съответствието на съдържанието на партидата с информацията във ветеринарните и/или други документи, които я придружават;

2. проверява физическото състояние на партидата;

3. при необходимост взема проби;

4. при необходимост налага временна забрана за реализация на партидата.

(2) Официалният ветеринарен лекар издава акт за експертиза на партидата, който в зависимост от резултатите от действията по ал. 1 съдържа разпореждане за:

1. реализация;

2. преработка за гарантиране на безопасността на получения краен продукт;

3. унищожаване.

(3) В случаите по ал. 2, т. 2 и 3 официалният ветеринарен лекар посочва в акта и:

1. начина на преработка на партидата и обекта, в който се извършва;

2. обекта за обезвреждане на странични животински продукти или друг подходящ начин за унищожаване.

(4) Официалният ветеринарен лекар връчва екземпляр от акта по ал. 2 на собственика на партидата или на негов представител.

(5) Приемането на партидата в обект за обезвреждане на странични животински продукти се удостоверява с документ.

(6) Когато унищожаването не се извършва в обект по ал. 5, се съставя протокол, който се подписва от официалния ветеринарен лекар, представител на общината, на чиято територия то се извършва, и собственика на партидата или негов представител. Копие от протокола се връчва на представителя на общината и на собственика на партидата или на неговия представител.

Чл. 241. (1) За нанесени щети от неправилно издаден акт за експертиза собственикът на партидата има право да търси обезщетение от НВМС по общия ред.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба има право на обратен иск срещу ветеринарния лекар, издал акта за експертиза.

Чл. 242. (1) При експертиза на внесени суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, официалният ветеринарен лекар налага забрана за реализация на пратката с акт за забрана и предприема действията по чл. 240, ал. 1, т. 1 - 3.

(2) Официалният ветеринарен лекар издава акт за експертиза на партидата, който в зависимост от резултатите по ал. 1 съдържа разпореждане:

1. по чл. 240, ал. 2;

2. за връщане в страната на издаване на сертификата;

3. за изнасяне за трета страна.

(3) Връщането по ал. 2, т. 2 се допуска при спазване на следните изисквания:

1. собственикът на пратката или упълномощено от него лице е представил в Централното управление на НВМС писмено потвърждение за приемането на пратката от компетентния орган, издал сертификата;

2. пратката се придружава от оригиналния сертификат, с който е внесена, и сертификат по образец, издаден от официален ветеринарен лекар, който:

а) гарантира, че пратката не е претърпяла обработка и условията за съхранение и транспортиране са били спазени;

б) съдържа причините за връщането на пратката.

(4) Изнасянето по ал. 2, т. 3 се допуска, при условие че:

1. пратката отговаря на ветеринарномедицинските изисквания на страната, за която се изнася;

2. пратката е придружена от:

а) сертификат по образец, издаден от официален ветеринарен лекар, който удостоверява, че изискванията на третата страна са спазени;

б) копие от оригиналния сертификат, с който е внесена;

3. официалният ветеринарен лекар на ГИВП, през който пратката ще напусне страната, е получил писмено уведомление от ветеринарния лекар по т. 2, буква "а".

(5) Когато собственикът на пратката или упълномощено от него лице писмено декларира, че не може да изпълни условията по ал. 3 или ал. 4, т. 1, официалният ветеринарен лекар разпорежда унищожаване на пратката в обект за обезвреждане на странични животински продукти.

Чл. 243. Всички разходи, свързани с транспортирането и унищожаването на пратката по чл. 242, ал. 3 и 5 са за сметка на собственика на пратката.

Чл. 244. Внесените суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, се транспортират, съхраняват и реализират в сроковете и при условията, определени от производителя.

Чл. 245. (1) Транспортирането на суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, се извършва със специализирани транспорт ни средства в съответствие с изискванията, определени с наредбите по чл. 59.

(2) При транспортирането суровините и храните от животински произход, страничните животински продукти и продуктите, получени от тях, се придружават с ветеринарномедицински и/или друг документ, в който е вписан и ветеринарният регистрационен номер на обекта, от който произхождат.

Чл. 246. (1) За регистрация на транспортно средство за превозване на суровини и храни от животински произход собственикът подава заявление по образец до директора на РВМС, към което прилага:

1. копие от регистрационния талон на транспортното средство;

2. копие от лиценза за извършване на международен превоз на товари или копие от лиценза за извършване на вътрешен превоз на товари, издаден от Министерството на транспорта;

3. договор с млекопреработвателно предприятие - за транспортните средства за превозване на сурово мляко;

4. документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(2) В 7-дневен срок от подаване на заявлението директорът на РВМС със заповед определя комисия, която да извърши проверка на представените документи и на транспортното средство за съответствието му с изискванията, определени с наредбите по чл. 59.

(3) Комисията представя становище до директора на РВМС с предложение за регистрация или отказ за регистрация на транспортното средство.

(4) В 30-дневен срок от подаване на заявлението директорът на РВМС вписва транспортното средство в регистър и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията при нередовност на представените документи или когато транспортното средство не отговаря на изискванията, посочени в наредбите по чл. 59.

(5) Регистрацията е безсрочна.

(6) Отказът по ал. 4 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

Чл. 247. В РВМС се води регистър на транспортните средства за превозване на суровини и храни от животински произход, който съдържа:

1. номер и дата на издаденото удостоверение;

2. име/наименование или адрес/седалище на собственика;

3. вид, товароподемност и регистрационен номер;

4. вид на суровините и храните от животински произход, които могат да се превозват с транспортното средство.

Чл. 248. Лицата, които извършват производство, транспортиране, търговия и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход в обектите по чл. 7, ал. 2, т. 5 и обектите по чл. 229, ал. 1:

1. уведомяват писмено директора на съответната РВМС за спирането на дейността им и последващото й възобновяване;

2. в тримесечен срок от регистрацията на обекта въвеждат и поддържат процедури, основани на системата за самоконтрол за:

а) суровини и храни от животински произход;

б) продукти, получени от странични животински продукти;

3. маркират с идентификационна маркировка и етикетират обектите по чл. 220, ал. 1, т. 2 - 4;

4. спазват ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при осъществяване на дейността си;

5. предоставят на ветеринарните лекари за безвъзмездно ползване помещения и оборудване, необходими за осъществяване на дейността им;

6. уведомяват своевременно официалните ветеринарни лекари за промени на дейността в обектите им;

7. оказват съдействие на ветеринарните лекари при осъществяване на дейността им;

8. при извършването на дезинфекция, дезинсекция и дератизация използват препарати, одобрени от Министерството на здравеопазването;

9. спазват изискванията за съхранение на страничните животински продукти от производствения процес и ги предават за унищожаване;

10. осигуряват на ветеринарните лекари достъп по всяко време до:

а) местата, в които се намират животните, предназначени за клане, суровините и храните от животински произход и продуктите, получени от странични животински продукти;

б) средствата, с които се транспортират обектите по буква "а";

11. при поискване представят на ветеринарните лекари необходимите документи;

12. уведомяват ветеринарните лекари за възникнала опасност за здравето на хората или животните;

13. спазват издадените разпореждания и наложените забрани от ветеринарните лекари.

Чл. 249. (1) Системата за самоконтрол на суровини и храни от животински произход, непредназначени за консумация от хора, съдържа:

1. технологичната документация с описание на произвежданите продукти и на тяхното предназначение;

2. описание на последователността на етапите на производствения процес;

3. анализ на опасността и оценка на риска през всички етапи на производствения процес;

4. критичните контролни точки на производствения процес;

5. критичните граници за всяка от критичните контролни точки;

6. правила за наблюдение и контрол на показателите в критичните контролни точки;

7. описание на корективните действия при отклонения от наблюдаваните показатели в критичните контролни точки;

8. изискванията за контрол на хигиенните и качествените показатели на суровините и храните;

9. изискванията за водене на документация, която съдържа данните по т. 1 - 8.

(2) Собственикът или ползвателят на обекта определя специалисти, които отговарят за системата и периодично обобщават и анализират резултатите.

(3) Системата за самоконтрол на суровини и храни от животински произход, предназначени за консумация от хора, отговаря на изискванията на чл. 18, ал. 2 от Закона за храните.

Чл. 250. (1) Неотложно или санитарно клане на животни се извършва под контрола на ветеринарен лекар:

1. в кланици - след приключване на редовното клане;

2. извън кланиците по т. 1, когато транспортирането на животните до тях е невъзможно.

(2) При усложнена епизоотична обстановка министърът на земеделието и горите може да сключи договор за извършване на санитарно клане в кланици, предложени от генералния директор на НВМС.

Чл. 251. Забранява се консумацията и пускането на пазара на суровини и храни от животински произход, добити при неотложно или санитарно клане, върху които не е извършен ветеринарно-санитарен контрол.
Раздел ii.
Принудителни административни мерки, налагани при упражняване на държавен ветеринарно-санитарен контрол

Чл. 252. При съмнение за отклонение от изискванията за безопасност на суровини и храни от животински произход или на продукти, получени от странични животински продукти, официалните ветеринарни лекари:

1. налагат писмено временна забрана и оставят на отговорно пазене суровините и храните от животински произход и продуктите, получени от странични животински продукти, в склада на собственика или на получателя им;

2. извършват експертиза по реда на чл. 240.

Чл. 253. (1) В зависимост от вида и степента на нарушенията, посочени в протокол или доклад по чл. 222, ал. 4, се предприема една от следните мерки:

1. даване на задължителни указания за отстраняване на нарушенията;

2. забрана за транспортиране, търговия и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход и продукти, получени от странични животински продукти;

3. насочване за преработване или унищожаване на суровини и храни от животински произход и продукти, получени от странични животински продукти;

4. спиране на част или на цялата дейност в обектите по чл. 221.

(2) Мерките по ал. 1 се прилагат от официалните ветеринарни лекари:

1. по т. 1 - с предписание;

2. по т. 2 - с акт за забрана;

3. по т. 3 и 4 - с разпореждане.

(3) Екземпляр от актовете по ал. 2 се връчва на собственика или ползвателя на обекта или на негов представител.

(4) Индивидуалните административни актове по ал. 2 могат да се обжалват пред директора на РВМС по реда на Закона за административното производство.

(5) Обжалването на актовете по ал. 2 не спира изпълнението им.

(6) При налагане на мярката по ал. 1, т. 4 официалните ветеринарни лекари поставят обозначителни знаци на НВМС, чрез които удостоверяват частичното или пълното спиране на дейността на обекта.

Чл. 254. (1) Когато собственикът на обекта е отстранил нарушенията преди изтичане на посочения в предписанието срок, той писмено информира ветеринарния лекар, който го е издал, за извършване на инспекция в обекта.

(2) В тридневен срок след изтичане на срока за отстраняване на нарушенията, посочени в предписанието, официалният ветеринарен лекар, който го е издал, извършва инспекция в обекта и в случай, че нарушенията са отстранени, отразява това върху предписанието, като поставя дата, подпис и щемпел.

(3) Когато нарушенията не са отстранени след изтичане на посочения в предписанието срок, официалният ветеринарен лекар в тридневен срок издава разпореждане за спиране на част или на цялата дейност в обекта.

Чл. 255. След отстраняване на нарушенията, посочени в разпореждането по чл. 254, ал. 2, собственикът на обекта подава заявление до официалния ветеринарен лекар, който е издал разпореждането за извършване на проверка в обекта. Когато нарушенията са отстранени, ветеринарният лекар в тридневен срок отменя разпореждането си, като записва това на гърба на акта и поставя дата, подпис и щемпел.

Чл. 256. Мерките по чл. 253, ал. 1 могат да се налагат самостоятелно или едновременно с налагане на административно наказание.

Чл. 257. (1) Официалните ветеринарни лекари с разпореждане по чл. 253, ал. 2, т. 3 насочват за унищожаване суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, когато:

1. установят, че са негодни за консумация или опасни за здравето на хора и/или животни;

2. установят, че са с неизвестен произход;

3. установят, че са внесени в нарушение на изискванията по чл. 61;

4. е получена официална информация, че са опасни за здравето на хора и/или животни.

(2) В случаите по ал. 1 официалният ветеринарен лекар съставя протокол, в който описва вида, количеството, броя и други характеристики на обектите, подлежащи на унищожаване.

(3) Протоколът е неразделна част от разпореждането по ал. 1.

Чл. 258. Вредите и пропуснатите ползи от наложените забрани при неспазване на ветеринарномедицинските изисквания са за сметка на собствениците на обектите, подлежащи на контрол.