Home НОРМАТИВНА УРЕДБА НАРЕДБА № 44 от 20.04.2006 г.

НАРЕДБА № 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти

Издадена от министъра на земеделието и горите, обн., ДВ, бр. 41 от 19.05.2006 г., изм. и доп., бр. 102 от 19.12.2006 г., в сила от 19.12.2006 г.
Раздел I

Общи положения

Чл. 1. (1) Тази наредба урежда:

1. ветеринарномедицинските, включително зоохигиенните изисквания към животновъдни обекти за отглеждане на селскостопански животни и към люпилни;


2. задълженията на собствениците на животновъдните обекти и на люпилните за изпълнение на изискванията по т. 1.


(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) Разпоредбите на наредбата не се прилагат:


1. за физически лица, които отглеждат за лични нужди до:


а) една крава;


б) пет овце или кози;


в) пет прасета за угояване;


г) три броя еднокопитни с приплодите;


д) двадесет заека;


е) петдесет птици;


2. при отглеждане на животни от застрашени местни (автохтонни) породи, включени за подпомагане по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България (САПАРД) и Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.

Раздел II

Общи ветеринарномедицински и зоохигиенни изисквания към животновъдните обекти за отглеждане на селскостопански животни

Чл. 2. Животновъдните обекти се изграждат според вида на животните и целта, за която се отглеждат.
Чл. 3. (1) Теренът за изграждане на нови животновъдни обекти отговаря на следните изисквания:

1. има наклон не по-малък от 1 % и е най-малко на 2 m над нивото на подпочвените води, ако няма изградени дренажни съоръжения;


2. е на отстояние от пътищата на републиканската пътна мрежа, железопътни линии и от други животновъдни обекти съгласно приложение № 1;


3. е на достатъчно отстояние от индустриални предприятия, чието производство е свързано с отделяне в атмосферата на високи концентрации на вещества, вредни за здравето на животните.


(2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) Изграждането на животновъдни обекти в селищна среда и прилежащата й територия да отговаря на изискванията на приложение 1 към чл. 2, 4 и 6 в частта "Животновъдни дейности и обекти, свързани с тях" от Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (обн., ДВ, бр. 46 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 46 от 1994 г., бр. 89 от 1996 г.; изм., бр. 101 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 101 от 1997 г., бр. 20 от 1999 г.).


(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) Не се допуска в бялата зона на животновъдния обект да се изграждат предприятия за обезвреждане на отпадъци.


(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) Не се допуска строителство на рибовъдни обекти в зони, използвани за питейна вода, и в района на хвостохранилища и други предприятия, отделящи вредни емисии във вододайната зона.

Чл. 4. Животновъдните обекти за отглеждане на селскостопански животни отговарят на следните изисквания:

1. изградени са при условията и по реда на чл. 50 от Правилника за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ДB, бр. 55 от 2000 г.);


2. изградени са съгласно изискванията на нормативните документи за защита и хуманно отношение към селскостопанските животни;


3. снабдени са с питейна вода, която да отговаря на изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (ДB, бр. 30 от 2001 г.);


4. имат вход с пропускателен пункт, който отговаря на изискванията по чл. 8, ал. 1, т. 1 ;


5. имат постоянна ограда с височина не по-малка от 150 cm, осигуряваща безопасността на обекта и здравното благополучие на животните;


6. разполагат със съоръжения за дезинфекция на транспортни средства и хора;


7. изградени са по начин, който не позволява свободния достъп на животни и хора.

Раздел III

Специални ветеринарномедицински и зоохигиенни изисквания към животновъдните обекти за отглеждане на селскостопански животни

Чл. 5. Животновъдните обектите в свиневъдството и птицевъдството се проектират и изграждат със следните обособени зони:

1. бяла зона, която е разположена в надветрената страна от съоръженията за депониране и за пречистване на твърдите и течните отпадъци от производството;


2. черна зона.

Чл. 6. Бялата зона включва:

1. сгради и помещения за отглеждане на животните и съоръженията към тях, които:


а) са разположени по начин, който съответства на технологията на отглеждане на животните и на специфичните ветеринарномедицински изисквания за профилактика;


б) са изградени от материали, устойчиви на тежестта и движението на животните, и с повърхности, подходящи за почистване, измиване и дезинфекция;


2. битово помещение за работниците със санитарен възел;


3. сгради или помещения за извършване на лечебни и профилактични манипулации;


4. канализационна система, която е:


а) изградена по начин, който гарантира безпрепятствено отвеждане на дъждовните и технологичните води и на торовите течности;


б) обезопасена срещу неконтролиран достъп, гарантираща здравето на животните и хората в обекта.

Чл. 7. На границата между "бялата зона" и "черната зона" се разполагат следните спомагателните сгради и съоръжения:

1. ветеринарно-санитарен филтър (мокър и/или сух), който е единственият вход за бялата зона;


2. рампи за приемане и експедиция на животните;


3. карантинно или адаптационно помещение за животни, изградено и оборудвано съобразно вида и биологичните потребности на животните;


4. помещение за готовата продукция в птицевъдните обекти;


5. склад за комбинирани фуражи, фуражна кухня и рампа за разтоварване на фуражи, когато се доставят отвън;


6. кухня с две трапезарии за работещите в "бялата зона" и "черната зона";


7. пункт за клане на животни по необходимост;


8. трупосъбирателен пункт, който разполага със:


а) помещение за аутопсия, дезинфекция и съхранение на вътрешен инвентар и дезинфекционни средства;


б) помещение за съхранение на трупове при подходяща температура;


в) вход откъм "бялата зона";


г) изход за товарене и извозване на отпадъците със специализиран транспорт съгласно нормативните разпоредби за ветеринарно-санитарните изисквания при събирането и обезвреждането на отпадъците от животински произход;


д) съоръжение за дезинфекция на ръцете и обувките на водача на превозното средство, извозващо отпадъците.

Чл. 8. В черната зона се разполагат:

1. пропускателен пункт, който е единствен вход и разполага със:


а) стая за охраната и за регистрацията на посетителите;


б) дезинфекционна площадка за транспортни средства и животни с дължина не по-малко от 7 m и с дълбочина на ваната за дезинфекционен разтвор не по-малка от 0,3 m;


в) дезинфекционна площадка за хора, която се състои от дезинфекционна пътека с дължина не по-малка от 0,80 m и умивалник с приспособления за измиване и дезинфекция на ръцете;


2. административно-битов сектор, който включва сградите и съоръженията, свързани с управлението и административното обслужване, битовите помещения за работниците от животновъдния обект и за охраната;


3. сектор за ремонт и поддръжка с работилници, складове за резервни части, гараж, пароцентрала и др.;


4. пречиствателни съоръжения за тор, торови течности и технологични води, които са проектирани по начин, който осигурява обеззаразяването и пречистването на обекта, или вместилища, достатъчни по обем за съхраняване на торовата течност до извозването й;


5. дезинфекционен блок за измиване и дезинфекция на транспортните средства и на подвижните съоръжения, който да разполага със:


а) площадка за механично почистване и измиване;


б) съоръжение за дезинфекция с размери, съобразени с обема на транспортните средства.

Чл. 9. Животновъдните обекти за отглеждане на говеда и биволи отговарят на следните изисквания:

1. осигуряват условия за движение при отглеждане на телета, юници за разплод и крави за мляко;


2. имат отделни помещения за животни от различните технологични групи или обособени зони в тях, които отговарят по приложение № 2;


3. имат съоръжения за добив и помещения за съхранение на млякото до предаването му за преработка, които отговарят на ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при добива на сурово мляко;


4. осигуряват подходящи условия за ветеринарномедицинско обслужване и за стационарно лечение на животни; това изискване не се отнася за обектите за отглеждане на биволи;


5. имат обособени родилни боксове или осигурено родилно помещение, които отговарят на изискванията по приложение № 2; при биволите вместо родилни боксове се обособяват легла с повдигнат под и обратен наклон в помещението, в което се отглеждат;


6. разполагат с помещения и площадки за открито отглеждане на телета и малачета, които отговарят на нормативната уредба за минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на телета.

Чл. 10. Животновъдните обекти за отглеждане на овце и кози отговарят на следните изисквания:

1. разполагат с помещенията за отглеждане на животните, които:


а) отговарят на изискванията по приложение № 3;


б) имат добра естествена вентилация или вентилационна система;


в) имат съоръжения за хранене с гладка и устойчива на механично почистване и дезинфекция повърхност;


г) имат лесни за почистване и устойчиви на измиване и дезинфекция преграждащи елементи;


2. имат двор с хранителна площадка (или дворчетата), в който площта за едно животно е два пъти по-голяма от площта, която се осигурява в помещението за отглеждане;


3. имат водопойни корита встрани от хранителната площадка;


4. разполагат с помещения за добив и съхранение на млякото до предаването му за преработка, които отговарят на нормативната уредба за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при добива на сурово мляко.

Чл. 11. (1) Животновъдните обекти за отглеждане на свине отговарят на следните изисквания:

1. изградени са съгласно минималните изисквания за защита и хуманно отношение за отглеждане на свине и на изискванията по приложение № 4;


2. обектите за угояване с повече от 700 места и развъдните стопанства с над 100 места имат отделни помещения, осигуряващи принципа "пълно-празно", за отглеждане на свине за разплод и свине за угояване.


(2) На територията на животновъдния обект може да се изгражда кланица или кланица и интегрирано към нея предприятие за производство на месни продукти, мляно месо и месни заготовки, при условие че в него се колят само свине от животновъдния обект и се преработва само месото, добито от тези свине.


(3) В предприятието по ал. 2 може да се преработва и месо от едри преживни животни, при условие че:


1. е добито в кланица, регистрирана по реда на чл. 93 от Правилника за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност (обн., ДB, бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 4 от 2001 г.);


2. е транспортирано съгласно нормативната уредба за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо.

Чл. 12. Животновъдните обекти за отглеждане на еднокопитни животни отговарят на следните изисквания:

1. помещенията за отглеждане на животните:


а) са разположени на разстояние не по-малко от 50 m от жилищни и административни постройки;


б) са с височина не по-малка от 3,30 m, като височината на долния ръб на прозорците от пода е не по-малко от 2,20 m;


в) са с топла, равна и водонепропусклива настилка на пода;


г) имат температура на въздуха и относителна влажност, съответстващи на биологичните потребности на породата;


д) са оборудвани със специално предназначен инвентар, който не се използва в други конюшни;


е) имат легла, чиято широчина и дължина съответства на вида и породните особености на конете;


ж) в тях се използва подходяща постеля, съобразно вида на еднокопитните и технологията на отглеждане, която се поддържа чиста и суха;


2. имат боксове за раждане или специализирано родилно помещение - при вързано отглеждане;


3. хранителната и торовата им пътека осигуряват безопасно обслужване независимо от прилаганата технология на отглеждане;


4. яслите им за груб и концентриран фураж са разположени така, че да се избягва рискът от наранявания на животните.


5. сградите за отглеждане на еднокопитни отговарят на изискванията по приложение № 5.

Чл. 13. (1) Животновъдните обекти за отглеждане на зайци отговарят на следните изисквания:

1. разполагат с помещения, които осигуряват:


а) температура и влажност на въздуха, съответстващи на категорията и възрастта на животните;


б) подходяща вентилация и отопление за зимен и летен сезон;


в) естествено и изкуственото осветление с интензивност за разплодни животни 50 lux, а за животни за угояване 20 lux;


2. разполагат с помещения, които:


а) са изградени по начин, който отговаря на изискванията по приложение № 6;


б) имат обособени сектори за различните технологични групи така, че да е възможно спазване на принципа за профилактика;


в) имат клетки за раждане или самостоятелно родилно помещение.


(2) Изискванията по чл. 1, т. 2, букви "б" и "в" се отнасят за промишлено отглеждане на зайци.

Чл. 14. (1) Животновъдните обекти за отглеждане на птици разполагат с обособени производствени центрове, като разстоянието между сградите на два съседни производствени центъра е най-малко 50 m, а разстоянието между сградите за птици в производствения център - най-малко 10 m.

(2) В помещенията за отглеждане на птици се осигуряват:


1. подходящо оборудване, което не възпрепятства достъпа на птиците и не ги наранява, в т.ч.:


а) хранилки, които лесно се почистват и дезинфекцират;


б) поилки, така монтирани, че да се използват лесно от птиците, без да се мокрят и да замърсяват водата, с възможности за регулиране на височината им с оглед вида и възрастта на птиците;


2. със сектор за съхранение и експедиция на готовата продукция;


3. с вътрешна транспортна мрежа, която не кореспондира пряко с външните пътища.


(3) Животновъдните обекти за отглеждане на птици в зависимост от капацитета и производственото направление разполагат със:


1. люпилня;


2. помещения за отглеждане на кокошки, които да отговарят на нормативната уредба за минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждане на кокошки носачки и да отговарят на изискванията по приложение № 7;


3. сгради за отглеждане на родители за кокошки носачки, които отговарят на изискванията по приложение № 7 и имат отделни помещения към тях за фумигация на яйцата;


4. помещения за отглеждане на пилета бройлери, които отговарят на изискванията по ал. 1 и приложение № 7;


5. помещения за промишлено (интензивно) отглеждане на птици от кокоши вид, съоръжени с осветителни системи, позволяващи спазване на технологичните програми за продължителност на светлинния ден и интензивност на осветлението.


(4) При промишлено отглеждане на пуйки помещенията, в които се отглеждат, отговарят на изискванията по приложение № 8.

Чл. 15. Животновъдните обекти за отглеждане на водоплаващи птици разполагат със:

1. помещения за отглеждане на птици, които отговарят на изискванията по приложение № 9;


2. двор за разходки с навес, оборудван с хранилки и поилки, с поплавък или корита, в които водата ежедневно се подменя;


3. водни басейни с осигурена проточност на водата и с площ, равна най-малко на 10 % спрямо площта в помещенията.

Чл. 16. Рибовъдните обекти отговарят на следните изисквания:

1. водата, захранваща рибовъдните обекти, отговаря на изискванията на Наредба № 4 от 2000 г. за качеството на водите за рибовъдство и за развъждане на черупкови организми (ДВ, бр. 88 от 2000 г.);


2. имат отделни категории басейни, обособени за различните технологични групи и разположени съобразно технологичните параметри на производствената система;


3. басейните разполагат с независимо водоподаване и филтри, препятстващи проникването на плевелна риба;


4. размерът на басейните отговаря на технологичните норми в приложение № 10 за осигуряване на оптимален хидрохимичен режим за отглеждане за съответния вид и възраст риба;


5. дъната на басейните са с наклон 1 - 2 % и осигуряват лесно почистване и дезинфекция;


6. водоподаващите канали осигуряват гравитачната поточност на водата във водните басейни, а водоизпускателните съоръжения са изградени в най-ниско разположената част на басейните, за да се осигури пълното им пресушаване;


7. задължително имат карантинни басейни в най-ниско разположената част на обекта с независима канализационна система, осигуряваща дезинфекция на технологичните води, специално предназначено оборудване и рибовъден инвентар;


8. разполагат със спомагателни сгради и съоръжения:


а) площадка за първична обработка и транспорт на рибата за първа продажба;


б) площадка за механично почистване, измиване и дезинфекция на транспортни средства, рибовъден и риболовен инвентар;


в) битово помещение за работниците със санитарен възел;


г) склад за фураж;


д) помещение за ветеринарномедицински препарати, дезинфекционни и дератизационни средства;


е) пункт за събиране и обезвреждане на умрелите риби в близост до външните граници на обекта;


9. отговарят на изискванията по приложение № 10.

Чл. 17. Риболюпилните отговарят на следните ветеринарно-санитарни изисквания:

1. осигурени са с независимо водозахранване, специално предназначено оборудване за инкубация и рибовъден инвентар с повърхности, подходящи за почистване, измиване и дезинфекция;


2. разполагат с дезинфекционна площадка и са обезопасени срещу неконтролиран достъп.

Раздел IV

Ветеринарномедицински и зоохигиенни изисквания към люпилните

Чл. 18. (1) Люпилните:

1. отговарят на изискванията по чл. 3, ал. 1, т. 1, 3 и 4 , чл. 4, т. 1, 3, 4 и 6 , чл. 5 , чл. 7, т. 1 и т. 9, буква "г" и чл. 8, т. 2 ;


2. разполагат с помещения:


а) за приемане, сортиране и съхраняване на яйцата;


б) за инкубация - изолирано с преградна стена и с плътно затваряща се врата;


в) за излюпване и изваждане на пилетата;


г) "буферна зона" между инкубаторното и люпилното помещение с плътно затварящи се врати и дезинфекционна камера;


д) за сексиране, ветеринарномедицинска обработка и извозване на пилетата;


3. имат три фумигационни камери, разположени в приемното, сортировъчното и люпилното помещение:


а) за фумигация на яйцата при внасянето им;


б) за фумигация на яйцата след сортирането им и на касетките от инкубаторите при връщането им в сортировъчната зала;


в) за фумигация на касетките (контейнерите) от люпилните шкафове в люпилното помещение и на оборотния амбалаж за транспортиране на пилетата;


4. разполагат със:


а) санитарен възел за измиване и дезинфекция (мокра и суха) на съоръженията;


б) рампа с бокс за съхраняване, товарене и извозване на отпадъците за екарисаж;


5. двойно електрическо захранване.


(2) Помещенията по ал. 1, т. 2 се изграждат с тавани и стени с гладки повърхности, подходящи за измиване и устойчиви на дезинфекция.


(3) Отпадъците от производството могат да се обезвреждат на територията на люпилнята в съоръжения специално оборудвани за тази цел.

Раздел V

Задължения на собствениците на животновъдните обекти и люпилните

Чл. 19. Собственикът на животновъдния обект или люпилня е длъжен да:

1. изисква от работниците, обслужващи животните:


а) да притежават заверени здравни книжки от съответните здравни органи;


б) да не внасят храна от животински произход в животновъдния обект или люпилнята;


2. осигурява редовното почистване, а когато е необходимо и дезинфектирането по подходящ начин на:


а) всички сгради, използвани във връзка с основното производство и свързаните с него операции, включително помещенията за съхраняване на фуражите;


б) оборудването;


3. съхранява и борави с отпадъците и опасните вещества така, че да предотврати замърсяване на околната среда;


4. предоставя за диагностични анализи пробите, взети от животните в животновъдния обект или люпилня;


5. използва разрешени за употреба фуражни добавки и ветеринарномедицински продукти;


6. уведоми веднага ветеринарния лекар, обслужващ обекта, при съмнение за заразна болест при животните или при поява на отклонения от общото им здравословно състояние;


7. разрешава достъпа на външни лица при следните условия:


а) след съгласуване с ветеринарния лекар, обслужващ обекта;


б) облечени са в предоставено им в обекта работно облекло, което събличат преди напускането на обекта;


8. отразява посещенията на външни лица в специален дневник;


9. води и съхранява документация за:


а) характера и произхода на фуража, с който се изхранват животните;


б) всички доклади от проверките, извършени на животни или продукти от животински произход;


в) закупените, родените в животновъдния обект и продадените животни;


г) развъдна и селекционна дейност;


10. осигурява:


а) достатъчно облекло за еднократна употреба или чисто работно облекло, което се използва при посещение в обекта;


б) съхраняването на фуража и дезинфекционните материали в отделни помещения, защитени от достъпа на животни;


11. осигурява извършването на редовно механично почистване, дезинфекция, дератизация и дезинсекция на:


а) помещенията, съоръженията и инвентара преди настаняването на нови животни;


б) хладилното помещение или хладилника за съхраняване на труповете на умрели животни след тяхното освобождаване;


12. осигурява извършването на редовно механично почистване и дезинфекция на:


а) работното облекло и обувките;


б) транспортните средства, които влизат и излизат от територията на обекта;


13. спазва задължително изискванията за отглеждане на животните, мерките, предвидени в профилактична програма по чл. 30 ЗBД, и предписанията на контролните органи с цел да се сведе до минимум рискът от възникване на заразни болести.

Чл. 20. (1) Ветеринарният лекар, който обслужва животновъдния обект или люпилнята, е длъжен да води:

1. дневник за здравословното състояние на животните, в който отразява следните данни:


а) датата, на която е проведен ветеринарномедицинският преглед, и резултата от него;


б) предприетите мерки в случай на съмнение за заразно заболяване;


в) приложеното лечение;


2. дневник или протоколи за:


а) извършените ваксинации;


б) закупените и карантинирани животни;


в) резултатите от задължителните и незадължителните диагностични изследвания;


3. дневник, в който отразява:


а) датите, на които са умрели животните;


б) броя и съответната диагноза на животните, които са умрели;


в) датите, на които труповете на животните са предадени в екарисаж;


4. аптечна книга и дневник за биопродукти.


(2) Воденето на дневниците по ал. 1 и тяхното съхранение се извършва при спазване изискванията по чл. 37 и чл. 132, ал. 1 ЗВД.

Раздел VI

Контрол от органите на НВМС

Чл. 21. (1) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява контрол върху обектите по чл. 1, т. 1 и 2 чрез извършване на проверки за спазване изискванията на наредбата.

(2) Собствениците на обектите по ал. 1 осигуряват достъп на контролните органи до тях и до документацията, необходима за осъществяване на контрола.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. "Бройлер" е бързорастящ хибрид от вида "Галус Галус Доместикус", подложен на интензивно угояване.


2. "Бяла зона" е тази част от животновъдния обект, в която са разположени сградите за животни и пряко обслужващите ги спомагателни сгради и съоръжения, достъпни само за обслужващия персонал.


3. "Ветеринарно-санитарен филтър" е строително съоръжение, оборудвано с подходяща техника и химически средства, което е предназначено за ограничаване достъпа на нежелани микроорганизми на територията на животновъдния обект.


4. "Животновъден обект" е ферма за отглеждане на животни, чиято продукция се използва за директна консумация, за преработка или за други стопански цели.


5. "Животновъдни обекти за водоплаващи птици" са предприятия за отглеждане на патици и гъски.


6. "Зоохигиенни изисквания" са изисквания за опазване здравето на животните и гарантиране на тяхното благосъстояние чрез създаване на условия за отглеждане и хранене, съответстващи на техните физиологични нужди.


7. "Карантинно помещение" е помещение, изолирано от животновъдния обект или от "бялата зона", предназначено за временно настаняване, отглеждане и наблюдение на животни за определен период.


8. "Карантинен басейн" е басейн, в който рибата прекарва определен карантинен период при заболяване или внос.


9. "Кокошка носачка" е кокошка на възраст над 22 седмици от вида "Галус Галус Доместикус", която се отглежда за яйца за консумация и за яйца за възпроизводство.


10. "Люпилня" е обект, в който се извършва инкубиране и излюпване на яйца.


11. "Мокър филтър" е помещение с вход-изход, в което има:


а) съблекалня с персонални шкафчета за съхранение на личното облекло;


б) баня с душове и дезинфекционно казанче;


в) тоалетна;


г) стая за преобличане в работно облекло, с което се обслужват животните;


д) помещение за пране и сушене на работното облекло.


12. "Отпадъци от животински произход" е понятието, определено в § 1, т. 1 от Наредба № 29 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при събирането и обезвреждането на отпадъци от животински произход (ДB, бр. 75 от 2002 г.).


13. "Птици" са кокошки, пуйки, патици, гъски, пъдпъдъци, токачки и щрауси, отглеждани в затворено пространство с търговска или развъдна цел.


14. "Производствен център" е част от животновъдния обект, в която се отглеждат птици с определено направление - бройлерно, яйценосно, комбинирано, на определена възраст.


15. "Селскостопански животни" са едри преживни животни, дребни преживни животни, свине, еднокопитни животни, зайци, птици и риби, отглеждани и развъждани за производство на животински продукти, други селскостопански цели или за работа.


16. "Сексиране" е определяне пола на пилетата.


17. "Собственик" е физическо или юридическо лице, което притежава животните или е отговорно за тяхното отглеждане.


18. "Сух филтър" е помещение с вход-изход, в което има:


а) умивалник и приспособление за дезинфекция на ръце;


б) вана за почистване и дезинфекция на обувки;


в) стаи с отделни персонални шкафчета за съхранение на личното и работното облекло.


19. "Технологична група" е група животни на една и съща възраст, от един и същи вид, които се отглеждат по определена технология.


20. "Торова пътека" е пътеката, която обслужва събирането на тора и отстраняването му от помещението за отглеждане на животни.


21. "Транспорт" е съвкупност от моторни и други превозни средства, които обслужват фермата.


22. "Трупосъбирателен пункт" е съоръжение, в което се събират и съхраняват трупове и отпадъци от животински произход, които са предназначени за обеззаразяване в екарисажите.


23. "Транспортни средства" са моторни и други превозни средства, с които се доставят фуражи или животни или се извозва отпадък от технологичния процес във фермата.


24. "Черна зона" е тази част от животновъдния обект, в която са разположени останалите сгради и съоръжения (извън бялата зона) на обекта, достъпни за външни лица.


25. "Фумигация" е аерозолна дезинфекция.


26. "Хранителна пътека" е пътеката, по която се обслужва храненето на животните (разнася храната на животните до хранилките).


27. (Нова - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) "Автохтонна порода" е тази, чиято популация е заплашена от изчезване в целия си ареал на разпространение или в голяма част от него.

§ 2. Ако някое от спомагателните звена в чл. 8, т. 2 и 3 се намира в бялата зона, то задължително спазва изискванията за работа в бяла зона.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 3. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) Собствениците на съществуващи животновъдни обекти са длъжни да ги приведат в съответствие с изискванията на тази наредба до 1 януари 2009 г., с изключение на изискванията по приложение № 1.
§ 4. Тази наредба се издава на основание чл. 132, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и отменя Наредба № 29 от 2003 г. за ветеринарно-санитарните изисквания за животновъдни обекти за отглеждане на свине (обн., ДB, бр. 66 от 2003 г.; изм. доп., бр. 42 от 2004 г.).
§ 5. Изпълнението на наредбата се възлага на генералния директор на НBМС.
Приложение № 1


към чл. 3, ал. 1, т. 2
(Доп. - ДВ, бр. 102 от 2006 г.,
в сила от 19.12.2006 г.)


Минимални разстояния на новоизграждащи се животновъдни обекти и люпилни от
пътища, жп линии и други животновъдни обекти





Вид на обекта и брой на животните, отглеждани в тях

Минимални разстояния в m от


магистрали

пътища I клас

жп линии

други жив. обекти


Животновъдни обекти за отглеждане на говеда










до 10

300

100

360

250


10 до 100

300

100

360

250-500


100 до 200

300

100

360

250-500


над 200

300

100

360

над 500


Животновъдни обекти за отглеждане на овце










- до 10

500

100

360

100


- 10 до 150

500



360

100-200


от 150 до 250

500

100

360

200-300


Животновъдни обекти за отглеждане на птици










100 хил. - 500 хил. птици

300

100

350

2000


50 хил. - 100 хил. птици

300

100

350

2000


5 хил. - 50 хил. птици

300

100

350

2000


над 10 хил. бройлери

500

100

350

2000


4 хил. - 10 хил. бройлери

300



350

2000


(промишлено отгл.)










50 до 200 кокошки

500

100

350

200-1000


носачки (промишлено)










200 до 500 кокошки

500

100

350

1000-1500


носачки










1000 - 4 хил. бройлери

300

100

350

1500


(контролиран микроклимат)










до 2 хил. бройлери, промишлено

300

100

350

2000


отглеждане










Угояване на гъски

300

100

350

1500-2000


- клетъчно, интензивно над










500 птици










- затворено угояване над

300

100

350

1500


100 птици










- за гъски

500

100

350

500


(над 50)










- за гъски

500

100

350

500-1500


(от 500 до 10 000)










Люпилни

500

100

350

2000


Животновъдни обекти за










отглеждане на зайци










до 100

500

100

350

100


Промишлено отглеждане над

500

100

350

100-200


100 животни










Животновъдни обекти за










отглеждане на свине










до 700

300

100

350

250


от 700 до 7000

300

100

350

300


над 7000

300

100

350

над 1000


Животновъдни обекти за отглеждане на коне

300

100

350

100










Приложение № 2


към чл. 9, т. 2 и 5


Изисквания към параметрите на жизнената среда за говеда и биволи


1. Оптимални норми за настаняване
1.1. Оптимални норми за използваема площ за едно животно


Категория
животни

Система на
отглеждане

Използваема площ, m2



в помещение

на двор



1. Крави *



6,0



6,0



Биволици



7,0



7,0



2. Телета** на

—индивидуално









възраст до 15 дни

в бокс / клетка

1,0—1,5



Малачета на











възраст до 15 дни

в бокс / клетка

1,7



3. Телета до 3 месеца

в бокс

2,2



3,0



4. Телета за разплод и угояване:











—до 100 kg



1,5



1,1



—до 200 kg



2,5



1,9



—до 350 kg



4,0



3,0



—над 350 kg



5,0



3,7







(min 1 m2/100 kg ж.м.)



(min 0,75 m2/100 kg ж.м.)


9. Малачета на възраст:











—до 3 месеца

групово в бокс

1,5



1,8



—от 3 до 6 месеца

групово в бокс

1,8



2,5



—от 6 до 12 месеца

групово в бокс

2,5



3,5



—от 12 до 18 месеца

групово в бокс

2,8



4,0



7. Телета за угояване:

—скаров под/









групов бокс



1,8



2,2



—на открито/











групов бокс



2,5



8,0



11. Малачета за угояване

—скаров под/









групов бокс



2,5



8,0



12. Бокс в родилно помещение



8,0—9,0


















* Използваната от животните площ включва мястото за лежане и движение,
без площта на яслата, технологичните коридори и пътеки.
** Настаняването и отглеждането на телетата през млечен период да се
съобразява с разпределянето на помещенията в една сграда и вътрешното
технологично обзавеждане, което е в клетки, в индивидуални боксове, в
групови боксове или в полубокс.
1.2. Оптимални параметри за вътрешното разпределение на помещенията за
отглеждане на животните в m


Категория
животни

Боксове/легла, m
дължина

Височина, m
широчина

Височина, m


на преградите

на яслата


1. Крави










—свободно

мин. 2,20*

1,1—1,2

1,10

0,30—0,40


—вързано

мин. 1,70*

1,1—1,2

0,90

0,25—0,30


2. Биволици










—свободно

2,0

1,1—1,2

1,1

0,3—0,4


—вързано

2,0

1,1

0,9

0,5—0,55


3. Телета индивидуално в бокс / клетка










до 15 дни

1,0—1,10

0,50

0,70




4. Малачета в индивидуални боксове/










клетки до 3 месеца

1,4

1,2

1,2

0,55


5. Телета на възраст:










—до 3 месеца

1,10

0,50

0,70

0,20—0,30


—до 6 месеца

1,20

0,60

0,75

0,20—0,30


—до12 месеца

1,70

0,80

0,90

0,30—0,35


6. Малачета свободно










боксово на възраст:










—до 3 месеца

1,1

0,4

0,7

0,2—0,3


—от 3 до 6 месеца

1,2

0,5

0,7

0,2—0,3


—от 6 до 12 месеца

1,4

0,6

0,75

0,3


—от 12 до 18 месеца

1,7

0,7

0,9

0,4


7. Юници:










—групово в бокс

мин. 1,90

0,90

1,40

0,35


—вързано

мин. 1,70

0,90

1,40

0,30


8. Малакини










—вързано

2,0

1,1

0,9

0,5—0,55


—свободно

2,0

1,1—1,2

1,1

0,3—0,40





* Дължината да е съобразно едрината на отглежданата порода.-----------------------------------------------------------------------------


2. Норми за оптимален микроклимат в жизнената зона на животните.
2.1. Температура на въздуха в жизнената зона на животните, отглеждани в
затворени помещения.


Категория,
възрастова група

Температура на въздуха, °С


минимална

оптимална

максимална


1. Крави

5

10—15

28


2. Биволици

8

15—18

28


3. Родилно

10

12—15

28


4. Телета:








—профилакториум

10

15—20

28


—до 3 месеца

10

15—18

28


5. Малачета:








—профилакториум

12

18—20

28


—до 3 месеца

12

15—18

28






2.2. Относителна влажност в помещението


Категория,
възрастова група

Относителна влажност на въздуха, %


минимална

оптимална

максимална


1. Крави

50

70—75

85


2. Биволици

50

70—75

85


3. Телета

50

60—75

80


4. Малачета:








—до 3 месеца

50

67—70

75


—над 3 месеца

50

70—75

80







2.3. Скоростта на движение на въздушните маси в жизнената зона на
животните.
Оптимална скорост на движение на въздушните маси в помещенията за крави
и телета в зависимост от температурата в m/s


Категория,
възраст

За топлите
периоди (15—28 °C)

За студените
периоди (5—12 °С)


1. Крави

0,5—1,0

0,3


2. Биволици

0,5—1,0

0,2


3. Родилно

0,3—0,5

до 0,2


4. Телета на възраст






до 15 дни

0,3

до 0,2


5. Телета на възраст






до 6 месеца

до 0,5

до 0,2


6. Малачета на възраст






до 3 месеца

0,3

0,1


7. Малачета на възраст






от 3 до 6 месеца

0,3

0,1


8. Малачета на възраст






над 6 месеца

0,3

0,2


9. Малакини

0,5—1,0

0,3


5. Зала за лечение, стационар,






осеменителен пункт

0,5

0,3






2.4. Съдържание на вредни примеси, определящи качеството на въздуха в
жизнената зона на кравите и телетата.
2.4.1. Газов състав за:


а) говеда:




—Амоняк (NH3)

до 20 mg/m3


—Сероводород (H2S)

до 10 mg/m3


—Въглероден окис (СО)

до 0,005 mg/l


—Въглероден двуокис (С2О)

до 0,3 %


б) биволи:




—Въглероден двуокис (С2О)

до 0,3%


—Амоняк (NH3)

до 0,02 mg/l


—Въглероден окис (СО)

до 0,005 mg/l







2.4.2. Съдържание на прах - ПДК средно денонощна - до 3 mg/m3
2.4.3. Съдържание на микроорганизми във въздуха (микробно число) - ПДК
средно денонощна - до 200 хил./m3 въздух. За биволи: не повече от
300 хил./ m3
Регистрираните отклонения по т. 2 са показател за оптимизиране на
въздухообмена в помещението.
3. Условия за осигуряване на оптимален фронт за хранене и поене на
животните.
Системата на отглеждане определя параметрите на фронта за хранене и
поене на едно животно.
3.1. Фронт на хранене за едно животно - при нормирано хранене.


Категория животни

Фронт на хранене в m


1.

Крави—свободно отглеждане*

0,70—0,80


2.

Биволици—свободно боксово

0,8—0,9




—вързано

1,1


3.

Телета до 3-мес. възраст

0,30—0,40


4.

Телета от 3- до 6-мес. възраст

0,40


5.

Телета от 6- до 12-мес. възраст

0,45


6.

Телета над 12-мес. възраст

0,50


7.

Малачета до 3-мес. възраст

0,25


9.

Малачета от 6- до 12-мес. възраст

0,35


10.

Малачета от 12- до 18-мес. възраст

0,45


11.

Телета за угояване:






—при дозирано хранене

0,65


12.

Малачета за угояване:






—при дозирано хранене

0,60




—при хранене на воля

0,20—0,30


13.

Юници

0,60


14.

Малакини над 18-мес. възраст

0,60





При вързано отглеждане на всички категории животни фронтът на хранене еравен на широчината на леглата.     3.2. Фронт на поене на едно животно.     Задължително е осигуряване на свободен и постоянен достъп до питейнавода.


4. Параметри на светлинния режим.


Предназначение
на сградата (за)

Система на
отглеждане

Естествено
осветление
СК*

Изкуствено осветление


lx /m2

разположение


Крави и биволици

вързано

1/13—1/15

30—50

място за доене


свободно







и хранене


Родилно



1/10

100

място за отелване


Профилакториум










за телета










и малачета

индивидуален

1/10

30—40

място за хранене


до 15 дни

бокс








Сграда за телета

свободно

1/10—1/12

20—30

място за хранене


и малачета

и групово








до 6 месеца










Разплодни

свободно

1/12—1/15

15—20

място за хранене


животни

и групово








телета и малачета










Сгради за

свободно

1/20—1/30

10—15

място за хранене


угояване на

и групово








телета и малачета










Зали:



1/15—1/30

100




Доилна










Манипулационна










Хладилна










* Светлинен коефициент








5. Ниво на шума     Нивото на шума в помещенията е интегрална величина от шумовия фон врайона на фермата, шума от механизацията в помещението и от обслужващияперсонал.     Проектирането, изграждането и експлоатацията на сградите и обслужванетоот персонала трябва да осигуряват ниво на шума в зоната на телетата, вродилното помещение и в залата за ветеринарномедицински манипулации под50 dB.     В помещенията за отглеждане на крави и биволици допустимото ниво на шуме 75 dB.


Приложение № 3


към чл. 10, т. 1, буква "а"      Изисквания към параметрите на жизнената среда на овце и кози приоборно-пасищно отглеждане


1. Оптимални параметри и условия за настаняване на животните.
1.1. Оптимални параметри за използваната площ за едно животно.
Параметри за необходима използвана* площ за различните категории овце и
кози


Категории
животни

Необходима площ, m2


в помещение

на двор


Разплодници

2,2—2,4

3,0—3,5


Майки—овце и кози

1,0—1,4

1,5—2,5


Агнета и ярета

0,4

0,6—0,7


Женски шилета и козички за разплод

0,7—1,0

1,2—2,0


Мъжки шилета и козлета за разплод

1,1—1,4

2,0—2,5


Шилета за угояване

0,6—0,7

1,5—2,0


Бракувани овце

0,9

1,5







*Използваната от животните площ включва мястото за лежане и движение
без площта за яслите, поилките и технологичните пътеки.
-----------------------------------------------------------------------------
1.2. Боксовете за овцете майки с агнетата са изградени от подвижни,
сглобяеми елементи. От материал, който позволява лесното им почистване,
измиване и дезинфекция. Площта им осигурява свободно движение и лежане на
животните.
1.3. За отглежданите в индивидуални боксове агнета (през бозайния им
период) трябва да е осигурен свободен достъп до майките. Боксовете се
застилат ежедневно със суха и свободна от плесени и патогенни микроорганизми
слама. Площта на индивидуалните боксове е достатъчна за свободното им
движение и лежане. Хранилката и поилката в бокса са изградени така, че да е
възможно ежедневно да бъдат почиствани, измивани и дезинфекцирани. В
поилките е осигурена на воля питейна вода с подходяща температура.
2. Норми за показанията на факторите, определящи оптимален микроклимат в
жизнената зона на животните.
2.1. Параметри на температурата и относителната влажност на въздуха в
жизнената зона на животните.
Посочените в таблиците норми се отнасят за зоната, в която са
разположени животните, на височина до 1,0 m от пода на помещението.

Температурно-влажностен режим в помещения за овце и кози


Bид и категория
животни

Температура
на въздуха, °С

Относителна влажност
на въздуха, %


оптимална

минимална

критична

оптимална

максимална


Овце майки и разплодници

10—17

3

35

60—75

80


Агнета:












—до отбиване

15—17

12

35

60—75

80


—за угояване

12—15

10

30

60—75

80


Шилета












за разплод

10—15

5

35

60—75

80


Пункт за осеменяване

17—20

15

25

70—75

80


Кози майки и разплодници

12—15

6

27

65—75

80


Ярета:












—до 35 дни

10—18

8

28

65—75

80


—над 35 дни

10—16

8

28

65—75

80






2.2. Допустима скорост на движението на въздуха в помещения за
отглеждане на овце и кози.


Показатели

Овце/кози
майки

Агнета
и ярета

Агнета за
угояване

Шилета за
угояване


Скорост на движение на въздуха в m/s:










зима до

0,3

0,2

0,3

0,3


лято

0,5—1,5

0,4—0,5

0,5—1,5

0,5—1,0







2.3. Съдържание на вредни примеси във въздуха и въздухообмен,
определящи качеството на въздушната среда в жизнената зона на овце и кози.

Въздухообмен и токсични газове в помещения за отглеждане на овце и кози


Показатели

Майки

Агнета
и ярета

Агнета за
угояване

Шилета и
козички


Bъздухообмен за едно животно в m3/h:










зима

30

40

20

20


лято

120

170

100

100


Bредни газове:










—амоняк/ ppm

0,0—15,0

0,0—7,0

0,0—10,0

0,0—10,0


—сероводород

не се допуска

не се допуска

не се допуска

не се допуска


—въглероден










диоксид в mg/m3

2700—3600

1800—2700

2700—3600

2700—3600








3. Условия за осигуряване на оптимален хранилен и поилен режим.
3.1. Фронт на хранене за едно животно.


Оптимални параметри на хранителния фронт при отглеждане на овце и кози


Категория животни

За едно животно в m


Разплодници

0,7


Майки—овце и кози

0,4—0,5


Агнета до отбиване

0,2


Ярета до отбиване

0,25


Женски шилета

0,3—0,35


Козички

0,35—0,45


Мъжки шилета

0,5







3.2. Поене на овцете и козите и поилен фронт.
Животните се поят чрез постоянен приток на питейна вода и свободен
достъп до нея. Начинът на поене се съобразява с категорията на животните,
тяхната възраст и с технологията на отглеждане. За новородените агнета до
тяхното отбиване и в боксовете за индивидуално отглеждане на животни се
използват индивидуални поилки.


Размери на груповите поилки и необходим фронт на поене за овце и кози


Категории
животни

Фронт за 100
животни в m


Разплодници

5,0—7,0


Овце майки

3,0—6,0


Кози майки

3,0—4,0


Агнета и ярета

1,5—2,0


Шилета

2,5—4,0


Козички

2,0—3,0







Всички водопойни корита са със заоблено дъно и с покритие, устойчиво на
почистване, измиване и дезинфекция.
4. Параметри на осветление.
4.1. Параметри на естественото осветление на помещенията


Bид и категория животни

Светлинен
коефициент


Овце и кози майки

1: 15


Агнета и ярета

1: 10


Шилета и козички

1: 12


Разплодници:




—овце

1: 15


—кози

1: 15


Животни за угояване

1: 20







4.2. Задължително е осигуряването на дежурно осветление за тъмната част
от денонощието.


Bид и категория
на животните

Интензивност
на осветление, lux


Овце майки и шилета

10—12


Кози и козички

12—15


Агнета

15—16


Ярета

16—18


За угояване:




—агнета

18—20


—ярета

20—22


Доилна зала

50—55


Пункт за стригане

60—70







5. Ниво на шума     Нивото на шума в помещенията и в района на дворчетата е интегралнавеличина от шумовия фон в района на фермата, шума от механизацията и отобслужващия персонал. В помещенията нивото на шума не трябва да надвишава 60dB, а в двора на фермата (хранителните площадки) 75 dB. Агнетата и шилетатаса особено чувствителни към шум. В помещенията, където се отглеждат агнета,силата на шума не може да надхвърля 50 dB.


Приложение № 4


към чл. 11, ал. 1, т. 1


Изисквания към параметрите на жизнената среда при отглеждане на свине


1. Оптимални параметри за използваема площ за едно животно (min m2)


Категория

Система на отглеждане


и възраст

групово

индивидуално


на животните

в бокс




1. Нерези:






а) пепиниери



7,00


б) пробници

2,50

4,00


2. Незаплодени






и ремонтни свине

1,80—2,00

1,20—1,30


3. Бременни свине*

2,00—2,25

1,20—1,30


4. Свине майки






с прасета



3,70—4,10


5. Подрастващи прасета






и прасета за угояване:






а) 30 до 50 kg

0,42




б) 50 до 80 kg

0,60




в) 80 до 110 kg

0,80




г) над 110 kg

1,00




6. Ремонтни мъжки и






женски прасета

0,80—1,00




7. За вътрешни






дворчета:






а) бременни и раз-






плодни свине

2,00




б) нерези

10,00




**Родилните боксове да са с площ, която да позволява всички прасета да бозаят и почиват едновременно.


Оптимални размери на груповите боксове*, m


Категория

Групови

Индивидуални


свине

боксове,

боксове,




височина

височина


1. Нерези

1,30

1,30


2. Ремонтни,






незаплодени и






бременни свине

1,10

1,10


3. Свине майки






с прасета:






а) бокс на пода



1,05


б) повдигнат бокс



1,05


4. Подрастващи






прасета:






а) бокс на пода

0,80




б) клетки

0,80




5. Угояване:






а) бокс на пода

1,10




б) клетки

1,00










2. Норми за показанията на факторите, определящи оптимален микроклимат
в помещенията.
2.1. Норми за температурата на въздуха в жизнената зона на свинете:


Категория,

Температура на въздуха в о С


възрастова

минимална

оптимална

максимална



група на









свинете









1. Нерези*

8

15

25



2. Свине майки:









а)незаплодени и









условно бре-









менни

12

15

25



б) бременни

15

19

25



в) опрасени

18

20

27



3. Прасета:









а) 1—3 дни

30

32

34



б) 4—7 дни

28

30

32



в) 8—14 дни

25

28

30



г) 14—21 дни

22

25

26



д) 21—28 дни

20

23

25



е) 28—35 дни

18

20

25



ж) подрастващи

17

19

25



прасета за









угояване









—от 50 до 80 kg

15

18

22



—от 80 до 110 kg

15

17

22



—над 110 kg

12

16

20



* Оптималните стойности на температурата на въздуха в помещенията за всеки хибрид или порода се съобразяват с препоръчаните от селекционера параметри.






2.2. Норми за относителната влажност* на въздуха в жизнената зона на
свинете, %.


Категория

Влажност на въздуха


минимална

оптимална

максимална


1. Нерези, ремонтни свине,
бременни, свине
майки















60

70

85


2. Прасета от един ден до
угояване








50

60

70


3. Прасета угояване

60

70

85


* Относителната влажност на въздуха се съобразява с температурата в помещенията.







2.3. Скоростта на движение на въздушните маси в жизнената зона на
свинете е в границите от 0,2 до 0,5 m/s с относителна влажност на въздуха от
70 до 85 %. При високи температури на приточния въздух и на въздуха в
помещенията скоростта на движение на въздушните маси може да бъде увеличена
съобразно с категорията, възрастта и здравния статус на животните.



Скорост на движение на въздушните маси в помещения за свине, до m/s



Категория

За топлите

За студените


свине

периоди

периоди


1. Нерези

1,0

0,3


2. Бременни свине майки

0,4

0,2


3. Свине майки с прасета

0,4

0,2


4. Подрастващи прасета

0,6

0,2


5. Свине за угояване и ремонтни прасета






0,8

0,3


2.4. Норми за съдържание на вредни примеси, определящи качеството на въздуха в жизнената зона на свинете.


Показатели

Допустими стойности


Bъглероден двуокис (CO2)

до 0,25 %


Амоняк (NH3)

до 5 ppm


Сероводород (H2S)

не се допуска






2.4.1. Прахова контаминация     допустима средно денонощна                                  до 5 mg/m3     2.4.2. Допустима микробна контаминация     (брой микроорганизми)                         не повече от 250 хил./m3     * Регистрираните отклонения по т. 2 са показател за оптимизиране навентилацията и отоплението в помещението.     2.5. Вентилация на помещенията     Вентилацията да осигурява достатъчно атмосферен въздух чрез естественприток, вентилационна система или комбинирано и възможно регулиране наскоростта на движение на въздушните маси в рамките на посочените в т. 2.3параметри.


3. Условия за осигуряване на оптимален хранилен и поилен режим.
3.1. Фронт на хранене - размери на хранителните корита в сm за едно
животно


Категория

Дължина

Широчина*

Bисочина


свине





на предния








ръб*


1. Нерези

50

35—40

25


2. Свине майки

40—50

35—40

25


3. Прасета до








отбиване

16

20

10—12


4. Подрастващи








прасета

25

30

12—15


5. Прасета за








угояване и








ремонтни свине

30—35

30—35

20





3.2. Фронт на поене.     На животните трябва да се осигури непрекъснат достъп до питейна вода.При използване на автоматични поилки е необходимо те да са монтирани нависочина от нивото на пода, която не им създава дискомфорт.     При проектиране на поене с корита е задължително коритата да сеизграждат с гладки и непропускливи стени и с конструкция, която осигурявавъзможност за измиване и дезинфекция. Височината на коритата се съобразява спородата, технологичната група и възрастта на животните.-----------     * През студените сезони водата за пиене за прасетата е с температура от16 до 20 °С, а за възрастните категории - с температура не по-ниска от 12 °С.


4. Параметри на светлинния режим     Помещенията да имат изкуствено осветление не по-малко от 40 lux свъзможности за намаляване в тъмната част на денонощието до 30 lux.     В интензивната част от денонощието за оптимално се приема осветление синтензивност 75 lux.


5. Ниво на шума     Нивото на шума в помещенията за свине е интегрална величина от шумовияфон в района на фермата, шума от механизацията в помещението и шума отживотните. Проектирането, изграждането и експлоатацията на сградите трябвада осигурява ниво на шума в жизнената зона на животните не повече от 85 dB.


Приложение № 5


към чл. 12, т. 5


Изисквания към параметрите на жизнената среда за отглеждате на еднокопитни


1. Индивидуалните боксове по категории имат следните размери (в cm):




Дължина

Широчина


Жребци

360

360


Коне в тренинг

360

340


Кобили с кончета

360

360


Жребчета от 1-до






3-годишна възраст

280

280


Жребчета от 6-месечна






до 1-годишна възраст

250

130


2. Bисочината на плътната и решетъчната част на преградите между боксовете за различните категории животни (в cm) е:




Плътна

Решетъчна

Общо


Жребци

130

150

280


Коне в тренинг

130

100

230


Кобили с кончета

130

100

230


Жребчета от 1-до








3-годишна възраст

130

100

230


Жребчета от








6-месечна до 1-го-








дишна възраст

130

100

230









3. Яслите за груб и концентриран фураж са разположени така, че да сеизбягва рискът от наранявания на животните. Те имат следните размери (в cm):     - височина от пода до горния ръб - 100 (60);     - горна широчина - 60;     - долна широчина - 30;     - дълбочина - 40.


4. Вентилационна система в сградите за отглеждане на коне осигурявапараметри на микроклимата в следните граници:     а) температура на въздуха, °С:     - жребци, работни коне и коне в тренинг - мин. 8, оптимална 13 - 15,макс. 25;     - кобили и млади коне - мин. 12, оптимална 16 - 18, макс. 25;     б) влажност на въздуха, %:     - за всички категории коне - мин. 50, оптимална 60 - 70, макс. 80;     в) скорост на движение на въздуха, m/s:     - жребци, работни коне и коне в тренинг - есен, зима, пролет - 0,3;лято - 1,0;     - кобили, майки и млади коне - есен, зима, пролет - 0,2; лято - 0,5.


5. Сградите за отглеждане на коне имат технически изправна електрическасистема и осветление в следните параметри:     а) естествено осветление:     - жребци, работни коне и коне в тренинг - СК 1/12, КЕО мин. 0,5 %;     - кобили, майки и млади коне - СК 1/12 - 1/15, КЕО мин. 0,5 %;     б) изкуствено осветление:     - жребци, работни коне и коне в тренинг - 30 - 50 lx;     - кобили, майки и млади коне - 40 - 50 lx.


Приложение № 6


към чл. 13, ал. 1, т. 2, буква "а"      Изисквания към параметрите на жизнената среда за отглеждане на зайци


1. Зайците се разполагат в помещения, в които е възможно да сеосигуряват:     а) температура на въздуха от 16 до 25 °С и относителна влажност от65 до 70 %;     б) вентилация на kg жива маса 7 - 8 m3/h въздух през лятото и 1,5 -2,0 m3/h през зимата;     в) скорост на въздуха 0,2 m/s;     г) естествено осветление с КЕО = 1:12 и интензивност за изкуственотоосветление за разплодни животни 50 lux, а за животни за угояване 20 lux.


2. При промишлено отглеждане на зайци технологичните групи саразположени в помещенията така, че да е възможно спазване на принципа"всичко пълно - всичко празно".


3. Извършва се профилактичното прекъсване, почистване и дезинфекция напомещенията и прекъсване (почивка) най-малко за 5 дни на производственияцикъл.


Приложение № 7


към чл. 14, ал. 3, т. 2, 3 и 4


I. Изисквания към параметрите на жизнената среда при отглеждане на подрастващи родители и родители от кокоши вид






Възрастова категория

Яйценосен тип

Месодаен тип



подрастващи

родители

подрастващи

родители



1

2

3

4

5



Метод на отглеждане

Подово

Подово

Подово

Подово



Гъстота на настаняване, бр./m2

10

8

5—5,5

3—5



Оптимална температура, °С

35—20

18—25

35—18

18—25



Относителна влажност на въздуха

50—70 %

50—70 %

50—70 %

50—70 %



Скорост на движение на въздуха,
m/s *

0,2—0,4

0,2—0,5

0,2—0,4

0,2—0,5



Капацитет на вентилационната
система, m3/kg ж.м./h

от 1—1,2 до 8—10

от 1—1,2 до 8—10



Продължителност на светлинния
ден, h

намаляващ
светлинен ден
от 23 до 8

нарастващ
от 12 до16

намаляващ
светлинен ден
от 23 до 8

нарастващ
от 12 до16



Интензивност на осветлението,
lux

намаляваща
от 40 до 6

10—20

намаляваща
от 40 до 6

30—60



Метод на хранене

На воля, а при превиша-
ване на живата маса—
ограничено

На воля до 3-седм.
възраст и ограничено
след това



Хранилни системи

Тубусни или улейни хранилки



Фронт на хранене, cm

3,5—4 при кръг-
лите и 7—9 при
улейните

4—4,5 при
кръглите
и 10—12 при
улейните

7—8 при
кръглите и
13—15 при
улейните

8—9 при
кръглите и
15—16 при
улейните



Поилни системи

Нипелни, микрочашечни, кръгли, улейни



Фронт на поене

Максимум
10 птици на
нипел, мини-
мум 1cm за
кръглите,
минимум
2 cm за
улейните

Максимум
9 птици на
нипел, мини-
мум 1 cm за
кръглите,
минимум
2,5 cm за
улейните

Максимум
10 птици на
нипел, мини-
мум 1,2 cm за
кръглите,
3 cm за
улейните

Максимум
9 птици на
нипел, мини-
мум 1,5 cm за
кръглите,
3,5—4 cm за
улейните



Газов състав на въздуха
Кислород
Въглероден диоксид
Въглероден оксид
Амоняк
Сероводород

минимум 19,6 %
максимум 0,3 %
максимум 0,002 %
максимум 0,002 %
максимум 0,0005 %

минимум 19,6 %
максимум 0,3 %
максимум 0,002 %
максимум 0,002 %
максимум 0,0005 %



Прахова контаминация в mg/m3
отглеждане върху постеля
отглеждане без постеля

максимум 5
максимум 3,5

максимум 5
максимум 3,5



Микробна контаминация, бр. /m3

максимум 250 хил.

максимум 250 хил.



Ниво на шума, dB

70

70


* При високи температури на атмосферния въздух и в помещенията след 5-седмична възраст на птиците скоростта на движение на въздуха може да бъде повишена до 1,5 m/s, а през горещите дни през лятото, когато температурата в помещенията е над 30оС, с цел ветрово охлаждане скоростта на движение на въздуха може са бъде повишена до 3—4 m/s при подрастващите родители и до 4—5 m/s при родителите.


II. Изисквания към параметрите на жизнената среда при отглеждане на
кокошки носачки и пилета бройлери


1.Оптимални параметри за гъстота на отглеждане


Категория,
възраст

Система
на отглеждане

Брой птици
на m2 (не повече от)


Подрастващи стокови носачки

клетъчно

25—32 ( 330 сm2 минимум
за една птица)


Стокови носачки

клетъчно

18—22 (450 сm2 минимум
за една птица)


Стокови носачки

подово

5


Стокови носачки

подово с дворчета

9


Бройлери

подово

18 или до 38 kg/m2


*Тези параметри трябва да бъдат прецизирани съобразно с технологичните предписания за съответната порода, архитектурното и строителното решение на помещението, в което се отглеждат птиците.


2. Норми за показанията на факторите, определящи оптимален микроклимат в жизнената зона на птиците.


2.1. Оптимален температурен диапазон в жизнената зона на птиците—°С.


Категория, възраст

Температура, °С
от—до


Подрастващи носачки

32—15


Носачки в яйценосен период

15—25


Бройлери

32—18


*Това са гранични стойности на температурния режим за кокошки носачки в цикъл на производство за яйца и при бройлери. Оптималните стойности за всеки хибрид или порода се съобразяват с технологичните параметри.


2.2. Норми за относителната влажност на въздуха в жизнената зоната на птиците в %


Категория, възраст

Относителна влажност


Подрастващи носачки

75—60


Носачки в яйценосен




период

70—60


Бройлери

70—60


*Относителната влажност в жизнената зона на птиците се съобразява с температурата на въздуха в помещението. Максимални отклонения в границите на 80—50 %.


2.3. Скоростта на движение на въздушните маси в жизнената зона на птиците да е в граници от 0,2 до 0,3 m/s.При високи температури на атмосферния въздух и на въздуха в помещението скоростта на движение може да бъде увеличена до 0,8—1,3 m/s, като е съобразена с възрастта на птиците.


2.4. Съдържание на вредни примеси, определящи качеството на въздуха в жизнената зона на птиците.


2.4.1. Газов състав:


—Кислород ( О2 )

минимум 19,6 %;


—Въглероден диоксид




(CO2)

максимум 0,25 об. %;


—Амоняк (NH3)

максимум 15 ppm;


—Сероводород ( H2S )

максимум 5 ppm.


2.4.2. Прахова контаминация в mg/m3 не повече от


—отглеждане върху




постеля, допустима




средна денонощна

5 mg/m3 въздух


—отглеждане без




постеля, допустима




средна денонощна

3,5 mg/m3 въздух


2.4.3. Допустима микробна контаминация (брой микроорганизми) не повече от 250 хил./m3 въздух


*Регистрираните наднормени нива по т. 2.4 са показатели за наложително оптимизиране на отоплителната и вентилационната система на помещението.


2.5. Капацитет на вентилацията в помещението.


За оптимален обем приток на атмосферен въздух в помещенията се препоръчва от 5,6 до 7,5 m3/h на kg жива маса.


3. Условия за осигуряване на оптимален фронт на хранене и поене.


3.1. Фронт на хранене.*


Категория
възраст

Система за отглеждане

Фронт в сm за птица
(не по-малко от)


—Подрастващи






стокови носачки

клетъчно

7—8


—Стокови носачки

клетъчно

12


—Стокови носачки

подово

10—12
(4,0 кръгова
хранилка)


—Стокови носачки

подово с
дворчета

10—12
(4,0 кръгова
хранилка)


Бройлер:






I—II седмица



2,0—2,5


III седмица—до края
на угоителния период



3,5—4,0


3.2. Фронт на поене. *


Категория
възраст

Система за отглеждане

Фронт в сm за една птица
(не по-малко от)


Подрастващи






стокови носачки

клетъчно

1,5—2,5


Стокови носачки

клетъчно

2,0—2,5


Стокови носачки

подово

2,5—1,0 сm
(кръгова
поилка)


Стокови носачки

подово с
дворчета

2,5—1,0 сm
(кръгова
поилка)


Бройлери



1,5—2,5


*Тези норми трябва се прецизират съобразно с технологичните предписания за съответния хибрид (порода) птици. При използване на кръгли автопоилки фронтът на поене може да бъде намален с 15—20 %.


4. Параметри на светлинния режим


Категория

Интензивност на осветлението
в lux

Продължителност на
светлинния ден в h


—подрастващи






стокови носачки

20—6

23—9


—стокови носачки






клетъчно

9

11—18


—стокови носачки






подово

9

12—16


Бройлери

50—5




*Програмата за интензивността на осветление в помещенията и продължителността на светлинния ден са съставна част от технологията. Светлинните програми сe предписват специално в технологията или се програмират при автоматизиран контрол на светлинния режим.


5. Ниво на шума


Нивото на шума в птицевъдната сграда е интегрална величина от шумовия фон в района на фермата, шума от механизацията в помещението и шума от птиците. Проектирането, изграждането и екс­плоатацията на сградите осигуряват ниво на шума в жизнената зона на птиците не повече от 70 dB.









Приложение № 8


към чл. 14, ал. 4


Изисквания към параметрите на жизнената среда при отглеждане на пуйки


1. Оптимални параметри за гъстота на отглеждане.





Категория, възраст

Система на отглеждане

Брой птици на m2


Подрастващи

подово на постеля

3


родители

скаров под

4—5


Родители:

подово

1,7—2,2


— леки породи



2,2


— средни породи



2,0


— тежки породи



1,7


Пуяци:

подово

1,0




боксово

1,0


* Бройлери до:






— 6—7 седмици

подово на постеля

6


— 17—18 седмици

подово на постеля

4—5


Бройлери в клетки



5—6


Бройлери на скаров под



6—7





________________


*Оптимална норма при зареждане на бройлерите в помещенията е получаването на
28—30 kg жива маса на m2 площ в края на производствения цикъл.


________________________________________________________________________________


2. Норми за показанията на факторите, определящи оптимален микроклимат в жизнената зона на пуйките.


2.1. Параметри за температурно-влажностен режим.


Пуйките са особено чувствителни към температурата и влажността на въздуха в помещението. B първите дни пуйчетата се нуждаят от висока температура и по-висока относителна влажност на въздуха в сравнение с тези след 4—5-седмична възраст и особено в сравнение с пуйките носачки. При несигурност за поддържане на оптимални температури през първите седмици при пуйчетата е задължително да се осигурява и локално отопление.


Параметри на температури и относителна влажност на въздуха в жизнената зона на пуйките.





Категория
Bъзраст

Температура,
°С

Относителна
влажност, %


Подрастващи:






— при зареждане

36—37

72—75


— 2 седмици

33—30

65—70


— 3 седмици

29—26

60—65


— 4 седмици

25—22

60—65


— 5 седмици

21—18

60—65


— 6 седмици

18—17

60—65


Пуйки-носачки

15—17

60—65


Бройлери:






— 1—2 дни

36—33

72—75


— 3—4 дни

33—31

72—75


— 5—6 дни

31—30

72—75


— 7—10 дни

30—27

70—75


— 11—15 дни

27—24

70—72


— 16—20 дни

24—22

65—70


— 21—25 дни

22—21

65—70


— 26—30 дни

21—20

60—65


— 31—35 дни

20—19

60—65


— над 35 дни

18

60—65





2.2. Скоростта на движение на въздушните маси в жизнената зона на птиците следва да е в границите от 0,2 до 0,3 m/s. При високи температури в помещението и при високи температури на атмосферния въздух скоростта на движение може да се увеличи до 0,8—1,0 m/s.


2.3. Максимално допустимо съдържание на вредни примеси, определящи качеството на въздуха в жизнената зона на птиците.


2.3.1. Газов състав:






Bъглероден диоксид (CO2)

максимум 0,25 %




Амоняк (NH3)

максимум 15 ppm




Сероводород (H2S)

не се допуска




2.3.2. Прахова контаминация(не повече от) при отглеждане:


— върху постеля

средна денонощна

5 mg/m3


— без постеля

средна денонощна

3,5 mg/m3


2.3.3. Допустима микробна контаминация (брой микроорганизми)


не повече от 250 хил./m3


*Регистрираните отклонения по т. 2 са показател за оптимизиране на отоплителната и вентилационната система на помещението.


3. Параметри на светлинен режим:





Възраст (дни)

Продължителност на осветлението (часа)

Интензивност на осветлението (lux)


1—3

24

100


до 7

20

100—5


до 126

20—14

5





4. Ниво на шума


Нивото на шума в птицевъдната сграда и в района на фермата не допуска да превишава 70 dB.








Приложение № 9


към чл. 15, т. 1


I. Изисквания към параметрите на жизнената среда при отглеждане на гъски


1. Изисквания към използваемата площ.


1.1. Помещенията за интензивно отглеждане на гъски се използват при стриктно спазване на принципа “всичко пълно—всичко празно”. След почистване, измиване и дезинфекция помещенията се оставят да “починат” не по-малко от 14 дни.


1.2. Помещенията се зареждат наведнъж така, че птиците да са на една и съща възраст.


1.3. Отглеждането на гъсетата от излюпване до 8-седмична възраст е желателно да се извършва в една сграда, без прегрупиране и разместване за свеждане до минимум риска от стрес.


1.4. Разходката на гъсетата се извършва в сухо и тихо време, поради високата им чувствителност към дъжд и вятър.


1.5. Задължително е осигуряването на водна площ под формата на канавки, канали, малки водоеми.


1.6. Гъстота на птиците в помещенията


Оптимални параметри за използваема площ от гъски





Категория
Bъзраст в седмици

Система на отглеждане

Брой птици на m2 в помещението


гъсета:






— първа

подово

до 10


— втора



10—8


— трета



до 7


— четвърта



до 7


— пета



до 5


— шеста и следващи



4—2


за угояване: в зависимост от технологията


за разплод: не повече от 2,5 бр. гъски на m2





2. Норми за показанията на факторите, определящи оптимален микроклимат в жизнената зона на гъските.*


2.1. Параметри за температурно-влажностен режим.


Параметри на температурния режим на въздуха в жизнената зона на гъски и гъстота на отглеждане





Категория и възраст в седмици

Температура, °С

Брой птици на m2


Разплодни

16






Гъсета:








1—2 сед-

под изк. майка

в пом.




мици

32—35

26—22

10


3—4

26—30

20—18

5


5—6

25

18

2,5


7—8



18

2,5


след 8 седмици в зависимост от предназначението — по техонология на селекционера.





2.2. Оптималните параметри на относителната влажност на въздуха в помещенията са в границите 60—75 %.


2.3. Скоростта на движение на въздушните маси в жизнената зона на птиците следва да е в границите от 0,2 до 0,3 m/s. При високи температури в помещението и при високи температури на атмосферния въздух скоростта на движение може да се увеличи до 0,8—1,0 m/s.


2.4. Максимално допустимо съдържание на вредни примеси, определящи качеството на въздуха в жизнената зона на птиците.


2.4.1. Газов състав:


Bъглероден диоксид (CO2)

максимум 0,25 %




Амоняк (NH3)

максимум 15 ppm




Сероводород (H2S)

не се допуска




2.4.2. Прахова контаминация(не повече от) при отглеждане:


— постеля

допустима средна

5 mg/m3




денонощна




— без постеля

допустима средна

3,5 mg/m3




денонощна




2.4.3. Микробна контаминация не повече от 250 хил./m3.


2.5. Капацитет на вентилацията в помещението.


За оптимален обем приток на атмосферен въздух в помещенията се счита от 5,6 до 7,5 m3/h на kg жива маса, съобразен с възрастта на птиците и технологията на отглеждане.


*Регистрираните отклонения по т. 2 са показател за оптимизиране на отоплителната и вентилационната система на помещението.


3.Условия за осигуряване на оптимален хранилен и поилен режим.


3.1. Хранилен фрон — технологията на хранене се определя от крайния продукт, за който се отглеждат птиците.


Минимален хранилен фронт за една птица при постоянен достъп до хранилките е от 2 до 3 cm.


3.2. На птиците се осигурява непрекъснат достъп на питейна вода в помещенията с фронт, равен на хранилния и не по-малко от 2 cm.


4. Параметри на светлинния режим


Интензивността на светлинния ден е не по-малка от 15 lux и дежурно осветление от 2 до 5 lux до 30-дневна възраст на гъсетата.


Задължително е стриктното спазване на светлинния режим, предвиден в технологията за отглеждане на съответната порода или хибрид—за месо, за черен дроб и за разплод.


5. Ниво на шума






Нивото на шума в птицевъдната сграда и в района на фермата не се допуска да превишава 70 dB.


II. Изисквания към параметрите на жизнената среда при принудително угояване на


патици за втлъстен черен дроб


1. Оптимални параметри за гъстота на отглеждане.





Възраст, дни

Брой птици на m2


в закрити помещения

в дворчета


до 7

19




до 14

15




до 21

10




до 35

5

минимум 2


до 90—120

3,3

2





2. Параметри за температурно-влажностен режим.


Изкуствената майка при еднодневните патета се поставя на височина 10 сm от пода и поддържа температура 35 °С. До 15-дневна възраст температурата ежедневно се намалява с 1 °С.





Bъзраст

Температура, °С

Относителна влажност в %


От 16—28 ден

20

65—70


До пълно оперение

15—18

65—70





3. Хранене.


През първата седмица се използват хранилки—тави, високи 4 сm, с осигурен фронт за хранене за птица най-малко 1 сm. След втората седмица се използват линейни хранилки с фронт за хранене до 10 сm за птица.


4. Поене.


През първата седмица се използват вакуумни поилки—по една за 50 мюлара, след втората седмица фронта за поене е 1 сm за птица, а след четвъртата седмица—по една автоматична поилка на 250 птици.


III. Изисквания към параметрите на жизнената среда при принудително угояване на гъски за втлъстен черен дроб


1. Оптимални параметри за гъстота на отглеждане.





Възраст, дни

Брой птици на m2


До 14

10


От 15 до 28

5


От 29 до 60

4—3


След 60

2,5—3





2. Температурен режим.





Възраст, дни

Температура под електрическата майка

Температура в помещенията (на 10—15 сm от пода)


1—3

32—30

26


4—7

29—28

24


8—12

27—25

22


13—18

24—22

20


19—21

21—20

18


22—28

20—18

18


след 29



18—20





3. Фронт на хранене, сm




до 56-ия ден

—3




след 56-ия ден

—5


4. Фронт на поене, сm




до 28-ия ден

—2




след 28-ия ден, при кръгли поилки

-3




при улейни поилки

—5









Приложение № 10


към чл. 16, т. 4 и 9


Изисквания към параметрите на жизнената среда при отглеждане на риби


1. Оптимални параметри и условия за настаняване на животните.


1.1. Оптимални параметри за използваната площ (гъстота на посадка) при отглеждането на основните видове и възрасти риби





Вид и възраст риба

Система на отглеждане



землени басейни
бр. риби/dka

садки
бр. риби/m3

Бетонни басейни/вани
бр. риби/m2



1. Шаран









1.1. Зарибителен материал

3—8000

500—1000





1.2. Риба за консумация

150—200

40—50





1.3. Разплодници



10—30





2. Бял и пъстър толстолоб









2.1. Зарибителен материал

3—10 000







2.2. Риба за консумация

40—80







2.3. Разплодници



5—10





3. Бял амур









3.1. Зарибителен материал

1000—5000







3.2. Риба за консумация

5—20







3.3. Разплодници



5—10





4. Пъстърва









4.1. Зарибителен материал





600—2000



4.2. Риба за консумация



80—150

80—100



5. Европейски сом









5.1. Зарибителен материал

3000







5.2. Риба за консумация

10—20







5.2. Разплодници



2—5





6. Щука









6.1. Зарибителен материал

50—200







6.2. Риба за консумация

3—10







6.3. Разплодници



2—3





7.1. Зарибителен материал до 15—20 g

10—15000







7.2. Зарибителен материал до 50—80 g

800—1000







7.3. Риба за консумация

30—50







8. Канален сом









8.1. Зарибителен материал



1000





8.2. Риба за консумация



50—80





9. Есетрови риби









9.1. Зарибителен материал от 3 до 60 g



200

100



9.2. Риба за консумация



40

20






2. Норми за показанията на факторите, определящи оптимален микроклимат в жизнената зона на рибите.


2.1. Общи изисквания за качеството на водата за отглеждане на топлолюбиви и


студенолюбиви видове риба





Показател

Студенолюбиви видове

Топлолюбиви видове


1. Температура, С °

не повече от 20 °С

не повече от 30 °С


2. pH

7—8

6,5—8,5


3. Разтворен кислород, mg/l

не по-малко от 9,0

не по-малко от 5,0


4. Прозрачност, m

не под 1,5

не под 0,75—1,0


5. Перманганатна окисляемост, mgO2 /l

до 10,0

до 15,0


6. Бихроматна окисляемост, mgO2 /l

до 30,0

до 50,0


7. БПК, mgO2 /l

до 2,0

до 3,0


8. Амониев азот, mg N/l



до 0,05


9. Нитрити, mg N/l

до 0,01

до 0,05


10. Нитрати, mg N/l

до 2,0

до 2,0


11. Фосфати, mg P/l

до 0,5

до 0,5


12. Желязо, общо, mg/l

до 0,5

до 2,0


13. Железен окис, mg/l

не повече от 0,1

не повече от 0,2


14. Обща твърдост, mol/l

6—14

4—12


15. Брой на сапрофитите, Mio/l

до 0,3

до 0,5


16. Брой на микроорганизмите, Mio/l

до 1,0

до 3,0


17. Цвят, мирис, вкус

без странична

без странична




миризма, вкус и

миризма, вкус и




оцветеност

оцветеност





2.2. Съдържание на вредни вещества във водата





Показател

Студенолюбиви видове

Топлолюбиви видове


1. Свободен въглероден двуокис, mg/l

до 10,0

до 25,0


2. Сероводород, mg/l

не се допуска

не се допуска


3. Амоняк, mg/l

не се допуска

не се допуска





2.3. Норми за разход на вода в шаранови стопанства в зависимост от категорията басейни.





Категория басейн

Проточност, l/sec

Площ, dka


1. Люпилни басейни

0,7

10


2. Отрасни басейни

0,5—1,5

10


3. Угоителни басейни

0,5—1,5

10


4. Зимовни басейни

1,0—1,5

1


5. Маточни басейни

0,5—1,0

10


6. Карантинни басейни

1,0—1,5

10





2.4. Оптимални норми за разход на вода в пъстървови стопанства в зависимост от възрастта на рибата.





Категории риби

Мярка

Проточност, l/min


1. Хайвер

1000 бр.

0,2—0,3


2. Личинки

1000 бр.

0,3—0,5


3. Укрепнали рибки

1000 бр.

0,8—1,0


4. Еднолетки

1 kg

0,8—1,0


5. Едногодишни

1 kg

0,8—1,0


6. Двулетки

1 kg

0,6—0,7





2.5. Ниво на обрастване на землените басейни.


Нивото на обрастване в землените басейни не се разрешава да превишава 30 % от водната площ на водоема.


3. Условия за осигуряване на оптимален хранилен режим.


Организацията на хранене на рибите зависи от вида на рибата, системата на отглеждане и технологията на хранене. Храненето по принцип се извършва с групови хранилки. При отглеждане на зарибителен материал от шаран в землени басейни е необходимо на 5000—10 000 рибки да се инсталира една хранилка, а при рибата за консумация—на 300—400 риби. При загниване на храната мястото се дезинфекцира с вар и хранилката се измества. При отглеждането на риба в садки (пъстърва, шаран, канален сом, есетри) храненето може да се извършва ръчно или с помощта на различни видове хранилки, като кратността на храненето трябва да е 2—8 пъти на ден.